При едно обсъждане на промените на закона в кабинета може би щяхме да намерим по-просто решение. Например да задължим със закон държавните банки да поискат връщането на кредитите и ако това не стане, да обявят в несъстоятелност социалистическите кооперативи[123]. Да постановим земята да не е част от масата на несъстоятелността, а да се връща на нейните собственици, когато земеделска кооперация изпадне във фалит. Тогава задълженията на кооператива към банките с държавно участие да се поемат от държавата, след като се съберат всички негови вземания и се разпродаде неговото имущество. Това бе записано в §14 на Преходните и заключителни разпоредби на закона. Сигурен съм, че в условията на повсеместна разруха и нарастващи необслужвани кредити до такъв фалит бързо щяха да стигнат голямото мнозинство социалистически земеделски кооперативи. Останалите щяха да преструктурират своята организация и производствени дейности, за да се приспособят към пазарните изисквания. Без внос на резервни части, на необходимите суровини за торове и без защитни препарати, без обновяване на почти амортизираните машини те бяха обречени, също като индустрията.
Земеделието не бе моя отговорност и затова посъветвах Васил Гоцев да запознае с текстовете си ръководството на парламентарната група. Доколкото можах да проследя, този проект бе внесен от името на председателя на ПГ на СДС Александър Йорданов. Не знам каква е била позицията на нашия министър на земеделието Станислав Димитров, дали е бил напълно наясно с последиците от поправките на закона, дали е информирал премиера и каква е била неговата позиция. Като отговорен политик Филип Димитров отдавна поема отговорността за ликвидирането на кооперативите, като го обяснява, че те бяха вече банкрутирали и че ликвидационните съвети бяха неизбежни. Това за голямото мнозинство от тях бе вярно. След време същата съдба щеше да сполети и останалите. Достойна позиция на лидера е да поема отговорността за всички действия на политическата формация, дори и за тези, които са инициатива на други. Същевременно е добре да се знае кой предложи поправките.
В парламента бяха постъпили няколко законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Нито един от тях не бе на правителството. Приемането им бе приоритет и особено належащо след гласуването на мораториума за разпореждане с имуществото на земеделските кооперативи. Измененията и допълненията на закона бяха приети на 20 март 1992 г.[124] Аргументите на СДС бяха, че ТКЗС-тата трябва да се ликвидират, защото са довели страната до мизерия, че Законът за земята на 7-ото ВНС е създал хаос и е станал пречка за аграрната реформа. Други аргументи бяха, че ликвидирането на ТКЗС-тата ще даде възможност за частна инициатива и хората ще покажат как да стане обработването на земята – от кооперации, акционерни дружества или по друг начин. Националният поземлен съвет следва да се закрие, защото е показал, че не е свършил нищо за 1 година. Депутатите от СДС не се позоваваха и оправдаваха с поетия ангажимент пред МВФ по време на ВНС да бъде върната на собствениците между една трета и една втора от земята.
Както се вижда от стенограмите на разискванията по закона, ДПС имат малко участие в дискусиите. С няколко изказвания подкрепят измененията и допълненията в закона, включително прекратяването на ТКЗС-тата, и не изказват никакви възражения срещу създаването на ликвидационните комисии. Следва да е съвсем ясно, че без техните гласове създаването на ликвидационни съвети бе невъзможно. След това в нито един момент не защитиха тази своя позиция, предпочетоха цялата отговорност да бъде хвърлена на Филип Димитров, дори не на формалния вносител на закона – председателя на ПГ на СДС Александър Йорданов. Никога не получиха и половин упрек за тази своя позиция. Всичко това доказва, че създаването на ликвидационните съвети е само повод за безогледната кампания срещу връщането на земята и за вменяване на персонална вина на лидера на Демократичните сили.
Законът срещна съпротива от БСП. Аргументите им бяха против ликвидирането по административен път и в подкрепа на самоликвидирането. Те твърдяха, че ТКЗС-тата ще отпаднат сами, след като хората получат земята си. Виждаха в закона заплаха за кооперативната идея. Обявяваха се за прекратяване дейността на ТКЗС-тата, но за запазване на земеделските кооперации (по Закона за кооперациите). Виждаха в тях нов тип сдружения, които нямат нищо общо с ТКЗС. Пледираха правото на ликвидация да се даде на хората и те да решават това на общо събрание. Предсказваха, че ще се постави под въпрос изхранването на страната, което не се случи, и че големи части от земеделската земя ще останат пустеещи и неизползвани по предназначението си, което се случи за повече от 10 години.
123
Относно приемането на закон за несъстоятелността имаше парламентарна съпротива отляво и отдясно.
124
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (редакция от 3.04.1992 г.). Обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г., попр., бр. 20 от 12.03.1991 г., изм. и доп., бр. 74 от 10.09.1991 г., изм., бр. 18 от 2.03.1992 г. в сила от 2.03.1992 г., изм. и доп., бр. 28 от 3.04.1992 г.