След началото на перестройката в СССР на голямата част от ръководствата на управляващите тоталитарни партии в социалистическите страни бе станало напълно ясно, че тяхната доктрина е катастрофирала непоправимо. Ръководството на БКП се сниши в очакване и това да се размине, но друга част започна да се подготвя за промените с натрупване на външен дълг в средата на 80-те и със създаване на задгранични дружества с цел износ на конвертируема валута.
Тази подготовка и в по-голяма степен десетилетната българска икономическа депресия след 1980 г. причиниха дълбока криза на външния дълг. Той нарасна до непоносимо високото ниво от над US$ 11 млрд. и задълженията за неговото обслужване станаха прекомерни за икономиката на страната. За посрещане на плащанията бяха използвани валутните резерви. Когато те паднаха под минимално допустимото ниво, на 28 март 1990 г. в кабинета на министър-председателя бе изготвено съобщение до всички кредитори на България за „временно прекратяване на плащанията по кредитите“. Късно вечерта Българската външнотърговска банка (БВТБ) преустанови напълно плащанията по кредитите от чужбина. Мораториумът бе обявен секретно и в ущърб на останалите банки[6]. Той стана публично известен едва в последните дни на март благодарение на в. Демокрация. Такъв мораториум, след началото на прехода в Източна Европа, са си позволили само България и Руската федерация (през август 1998 г.).
Тогава малцина от наложилите мораториума са осъзнавали последиците от своя акт. Допускам, че последната надежда на управляващите е била новият премиер Андрей Луканов със своите контакти бързо да постигне договореност за уреждането на дълга. Но това не се случи, защото България бе загубила своята платежоспособност.
Управляващата БКП продължи да се държи така, сякаш несъстоятелността на страната не е обявявана. Единствената слаба следа за проблеми с конвертируемата валута е едно решение на 9-ото НС, което „смята за необходимо в съответствие с последователната политика за излизане от стопанската криза прирастът на външния дълг на страната в свободно конвертируема валута в края на 1990 г. в сравнение с края на 1989 г. да не надхвърли 700 млн. щатски долара“[7]. Самото решение издава пълно отсъствие на представа за реалността – България няма как да увеличи външния си дълг дори с US$ 1 нов заем.
Лукановите правителства оставиха без опит за решаване въпроса за отношенията с банките – кредитори на БВТБ. С това тези правителства продължиха да се държат така, както направиха мораториума – все едно че проблем с външния дълг няма. СДС успя да наложи да се създаде и Комисия по външния дълг след сформирането на комисиите на 7-ото ВНС. Нейната работа в общи линии бе блокирана от мнозинството на БСП[8].
Сега се спори дали тогава България е изпаднала във фалит. Има защитници на тезата, че спирането е било едва ли не следствие на заговор. Дългът бил само 53% от брутния вътрешен продукт (БВП), позовават се те на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР)[9]. Наистина през 1990-а МБВР оценява БВП на България на 20.7 млрд. текущи щатски долара; различните оценки за размера на дълга са между US$ 10.5 и US$ 11.7 млрд. Този аргумент на привържениците на теорията за заговор е чиста спекулация, защото МБВР ползва българските официални оценки за курса на лева спрямо щатския долар. Тези същите защитници на заговора трябва да се вгледат внимателно в нейните данни за БВП на България. Ако го направят, ще видят, че БВП на страната през 1991-ва е вече само US$ 10.9 млрд. Ще видят също, че българската икономика е в рецесия и депресия още от 1980-а. През цялото десетилетие – до 1990-а, БВП се движи около US$ 20 млрд., дори с изкуствено фиксирания официален валутен курс. Веднага след освобождаването на валутната търговия, със станалото явно обезценяване на лева, се обезцени и БВП в текущи щатски долари. Вследствие на това външният дълг надвиши БВП на страната.
Спирането на обслужването на външния дълг стартира икономическа криза с катастрофални мащаби. Последиците от нея в следващите години го доказват.
Българското правителство заедно с българските предприятия и фирми загубиха достъп до валутни кредити. Впрочем достъпът до средносрочни и дългосрочни кредити очевидно е бил загубен години преди това. Затова е станало натрупването на падежи за издължаване на почти US$ 4 млрд. през 1990 г.
6
„(…) в изключително флагрантно, така да се каже, противоречие със съществуващото законодателство, защото на 27 март 1990 г. Българската външнотърговска банка е предоставила проект на телекса до банките кредиторки на господин Андрей Луканов, който на 28 март, в присъствието на лицето Иван Драгневски, председател на Българската външнотърговска банка, лично е направил последната редакция на телекса и късно вечерта този телекс е бил изпратен на банките кредиторки. Имаме протокола и писмото за това.
За вземането на такова важно за страната решение господин Андрей Луканов не е счел за нужно да го внесе на заседание на Министерския съвет, забележете, нито предварително да информира Народното събрание.“ Маргарит Мицев (СДС) Стенограма от Пленарното заседание на НС от 7 юли 1992 г. – По време на разискванията по искането на главния прокурор за снемане имунитета на н. п. Андрей Луканов.
Иванов, М., Ц. Тодорова, Д. Вачков.
7
Решение на НС от 29.03.1990 г. по Програмата за излизане от стопанската криза и за разгръщане на икономическата реформа. Т. 2. Обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.1990 г.
8
Ръководството на Комисията е: председател Михаил Недялков Савов от БСП, заместник-председател Венцеслав Димитров от СДС, сътрудник на ДС; членове: Белчо Белчев – министър на финансите, Васил Коларов и др.
9
В текста ще бъде използвано като равнозначно и другото по-общо название на МБВР – Световната банка (СБ).