Изолацията на страната от международни кредити причини няколко последователни драматични обезценявания на лева. В края на 1989-а свободната обмяна на валута става по курс около 5 лв./US$. След фалита правителството направи два търга на валута – първият показа курс малко под, а вторият – над 10 лв./US$[10]. Първите котировки на БНБ от февруари 1991 г. са за над 28 лв./US$. Към края на годината курсът се стабилизира на нивата около 22 лв./US$.
Силното обезценяване на националната валута причини неплатежоспособност на мнозинството държавни предприятия. Тези от тях, които преработваха вносни суровини, загубиха достъп до конвертируема валута, а това бяха голямото мнозинство структуроопределящи предприятия. Нямаха самостоятелен достъп до кредити във валута, за да си доставят суровини, материали и резервни части.
Указ №56 за стопанската дейност даде възможност на стопанската номенклатура на БКП да създаде фирми, които да бъдат доставчици на държавните предприятия и да продават тяхната продукция. Така започнаха процесите, които по-късно нарекохме „приватизация на печалбите и национализация на загубите“. Това бе част от подготовката на управляващата върхушка на БКП за прехода. Впрочем, като по команда, така се готвеха за прехода комунистите в останалите бивши социалистически страни. Комунистическата партийна и стопанска номенклатура имаше нужда от време, за да натрупа първите си легални капитали. Затова зае реакционна позиция по отношение на бързите и радикални икономически реформи.
Държавните предприятия започнаха да намаляват и спират производството. Към невъзможността да се снабдяват, се добавиха източващите ги доставчици и търговци на тяхната продукция. Започнаха да освобождават заетите работници и служители. Армията на безработните нарасна. Коефициентът на безработица сред трудоспособните лица от 5% в 1990-а стана 8.8% в 1991-ва. След това бързо достигна 21.4% в 1993-та и остана 20.2% през 1994-та.
Българската икономика започна да губи своите международни пазари не само защото не бе в състояние да произвежда качествени и конкурентоспособни стоки и услуги. Тя не бе в състояние да произвежда продукцията отпреди мораториума. Чуждестранните стоки, със своето по-високо качество, изместиха българските и от вътрешния пазар.
Броят на заетите намаля от 4 096 848 през 1990-а до 3 214 700 през 2001-ва. Започналото намаляване на населението след прогонването на българските турци се ускори от емиграцията. Повиши се смъртността и спадна раждаемостта. България загуби 1 022 161 души между 1990 и 2004 г.
По силата на всички посочени обстоятелства икономическите активи на страната, които и без това не бяха на добро конкурентоспособно ниво, се обезцениха. Посрещнахме началото на 90-те с разрушени производствени мощности и похабената енергия на цели поколения. Последваха 12 години на по-нисък жизнен стандарт на хората[11].
Със скоростта на обезценяването на лева спадна нивото на приходите в държавния бюджет спрямо външния дълг в конвертируема валута. Разходите за лихви ограничаваха все повече текущите бюджетни разходи. Държавата ставаше все по-малка и все по-безпомощна да изпълнява своите функции. Част от тях сведе до минимум или изостави напълно.
И накрая – най-същественото. Включително за тези, които се специализираха да разпалват носталгия по социализма. В България до 1989 г. имаше само един, и то силно дефицитен пазар на потребителски стоки за еднократна употреба. Още по-дефицитен бе пазарът на домакинските стоки за дълготрайна употреба. Стояли сме с баща ми на опашки с по едно одеяло и на смени по цели нощи на гара „Пионер“ за цимент и керемиди. Отсъстваха напълно пазарите на жилища, на леки автомобили, на земеделска земя, на регулирани парцели. Там имаше огромни строго регламентирани опашки, с „лихвоточки“, с привилегии за номенклатурата и пр. На тях се чакаше с години. Затова казвахме, че сме се снабдили с нещо, а не че сме го купили.
За хората нямаше никакви пазари на материални средства за производство, на машини, на оборудване и на резервни части.
Всички тези пазари трябваше да се създават отново!
Общият упадък отвори пространства за т.нар. „масова култура“, за чалга, за мутренски стандарти и норми за поведение. Мнозина, особено младото поколение, започнаха да подражават на тези стандарти и норми. Те, изглежда, преобладават и сега. Наложи се нова представа за приличие. Вече не е срамно да си озлобен, пълен с агресия. Това дори се насърчава. Някак си се смята, че имаш право да мразиш.
11
Според данните на МБВР реалните доходи на българските граждани от 1990 г. бяха надминати едва в 2001 г. Най-точният и подходящ за това сравнение е показателят БВП на човек по паритетна покупателна способност в постоянни (от 2011 г.) щатски долари. В България през 1990 г. този показател e US$ 9283.75/човек. Надминат е чак през 2001 г., когато достига US$ 9499.67/човек.