Езикът на обществения дебат и общуване загуби първите проблясъци на своята възстановена информативност. Слезе на улично ниво и това се представи за негова демократизация. Родиха се и започнаха да се множат фалшивите митове за прехода. Те буквално задръстиха представите на хората. Карат ги и сега да се отнасят към демокрацията като към нещо лошо. Ако не абсолютно, във всички случаи по-лошо от тоталитарната комунистическа диктатура.
Според мен всички тези признаци свидетелстват за национална катастрофа. При тези условия започна българският преход.
НАЧАЛНАТА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ
Преди Националната кръгла маса
Не съм участвал на Кръглата маса. Бях макроикономист, критичен към командната планова икономика. Преди и по време на тези преговори написах няколко остри статии срещу способността да се овладеят отрицателните икономически процеси с управленските възможности на социализма. Сред тях бе „Никаква отсрочка“. За тази статия, публикувана във в. Работническо дело[12], и досега съм обвиняван от хора, които не са я прочели, не са имали компетентността да заемат подобна позиция, нито смелостта да я изложат публично. В задочен дебат с тях мога да приведа контекста и съдържанието на статията. Тя е публикувана 12 дни след първия свободен митинг, преди признанията на ЦК на БКП от 11 декември, преди създаването на СДС, преди появата на която и да било свободна медия, преди премахването на чл. 1 от Конституцията от 1971-ва. В нея се обявих за радикални промени вместо стабилизация на рухналия социализъм. Критикувах социализма и управлението в 6 направления:
1) За органическите им пороци:
„Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички (нас) кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм.“
2) За неспособността им да създадат ефективна организация на труда:
„Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апаратът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.“
3) „Да задържат лавината на дефицита и инфлацията“:
„Всъщност през 80-те години бяха преминати допустимите граници на дефицита и инфлацията и те доведоха производството до криза. От 1985 г. тази криза се задълбочава. Налице е свиване на обема на производството и спадане на реалните доходи на народа. Стабилизационната програма ще се опита да спре кризата с познатите ни средства, но нали точно те доведоха до сегашното положение. Те задължително усилват инфлацията и дефицита и прегряват отдавна нагрятата икономика.“
4) Икономиката „да премине в слединдустриалния стадий“ и „да развива научно-техническия прогрес“:
„… не се допуска разгръщането на т.нар. несоциалистически стопански форми – частна инициатива, кооперативи, акционерни общества, класически фирми. Многобройните забрани, крепящи устойчивостта на системата, са насочени по същество срещу личното творчество, предприемчивостта и стопанската активност на хората. Но научно-техническият прогрес е дело на човешкия фактор, на човешките качества, т.е. точно на това, което с всички сили у нас се неутрализира.“
5) Неспособността да вградят българската икономика в световното стопанство:
„Световното стопанство изхвърля с нарастваща центробежна сила нашата и подобните ѝ икономики. Причината е, че има генетична несъвместимост между административните им структури и световния пазар. Опитът да се имплантират в неговото тяло винаги ще завършва неуспешно.“
6) За ниските качество и конкурентоспособност:
„Без нормализация на паричната сфера, без „пазар на потребителя“, какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване. Но без това никой от посочените по-горе проблеми не може да бъде решен. Ниското и влошаващо се качество е щемпелът, който времето постави на системата и я изправи пред неизбежна развръзка – нормализацията на пазара и паричната сфера неминуемо ще ограничат, а впоследствие ще разрушат съществуващите икономически структури.“