Направих компромис с мястото на публикуването и с адресирането на радикалните икономически реформи към БКП. Направих го с ясното съзнание, че съдържанието трябва да стигне до колкото се може повече хора. Така и стана. Почти веднага след тази статия бях поканен за участие в БНТ, където говорих още по-остро и по-свободно. Започнаха да ме канят като автор. Преди изборите публикувах редица статии. Участвах в предавания и дебати.
Преди 7-ото Велико Народно събрание
БКП започнаха да надиграват Демократичните сили още на Националната кръгла маса. Там срещу тях, като най-изявени антикомунисти и представители на Координационния съвет на СДС, се подвизаваха много сътрудници на ДС. Наистина в резултат на преговорите Конституцията от 1971-ва претърпя на два пъти съществени изменения. Заедно с отмяната на чл. 1 на Конституцията, на 15 януари 1990 г. Народното събрание направи редица промени: премахна първичните партийни организации по места и политическото Шесто управление на ДС. С втората и третата промяна от 1990 г. призна „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива“, но те останаха само на хартия. Подготви свикването на Велико Народно събрание.
По този начин след Националната кръгла маса и посочените конституционни промени БКП успя да канализира първоначалните обществени напрежения и да прехвърли част от отговорността за кризата в полето на СДС. Нашите водачи и ние самите изговорихме лошите истини за състоянието на страната по медиите. Същевременно комунистическата партия постигна важни политически цели: забави организационното изграждане на партиите в демократичната коалиция и не направи никакви икономически реформи. Така, със съхранени ресурси и вече под името БСП, бившите комунисти спечелиха по категоричен начин изборите за 7-о ВНС през 1990 г. Зададоха неговия явен дневен ред – правене на нова конституция, и неговия скрит дневен ред, за който ще стане дума по-късно. Какво ни оставаше? Бяхме вкарани в парламентарния коловоз от Кръглата маса. Оставаше ни да играем ролята на разнородна опозиция, каквато бяхме.
Мажоритарен кандидат за депутат в 7-ото ВНС
Твърденията, че в СДС ме е довел Венцеслав „Венци“ Димитров[13] или че Димитър Луджев ме е направил депутат, не са верни. Никой не ме е водил никъде. Как започна влизането ми в политиката, ще стане ясно от разказа по-долу.
Първите ми контакти в късната есен на 1989 г. бяха с учредител на Зелената партия в България. Бъдещият депутат във ВНС Любомир Иванов ме намери в Техническия университет. Бе прочел цитираната по-горе моя статия в Работническо дело и поиска да му дам текстове за икономическата част на тяхната програма[14]. Направих го срещу хонорар. Така работех тогава. Така си представях ролята си на експерт. Тогава изкарвах допълнително средства от интелектуален труд.
По-късно, след мораториума в 1990-а, когато икономическата катастрофа започна да става все по-явна, Зелената партия реши да предложи спешни мерки на Кръглата маса. Бяхме със семейството ми на Паничище. Валеше проливен дъжд, когато Любомир Иванов се добра до станцията. Молбата му бе да помогна за тези мерки. Там на една маса в столовата написах икономическата част от мерките, които зелените предложиха. Сега изглежда много несериозно, но и тогава го разбирахме като палиатив.
От ранната пролет на 1990 г. започнаха срещите ми със д-р Здравко Савов, който също бе експерт към зелените. Една вечер той дойде в дома ни. Бе запознат с моите публикации. Убеждаваше ме да вляза в политиката – отказвах. След това често се срещахме и се разпалвахме взаимно от критиките си на режима.
Не си спомням кой организира среща с Желю Желев. На нея се опитах да го убедя, че икономическата експертиза на СДС е много слаба. Предложих му да заделят малка част от значителните помощи, които тогава получаваха, за да създадат център или институт, в който да се работи професионално. Останах с впечатлението, че не ме разбра, а може би бе идеалист, който мислеше, че всичко ще стане с гол ентусиазъм или с компетентността на БКП.
С Любомир Иванов се разбирах отлично. С д-р Савов станахме приятели, но към повечето от лицата на СДС имах недоверие. Виждах съвсем ясно, че са напълно невежи по икономическите проблеми, че те дори не ги интересуват. Нямаше как тези хора да направят икономически реформи. Те не си даваха сметка каква политическа цена трябва да плати този, който започне реформите.
13
По това време виден политик и икономически експерт в Обединения демократичен център на Стоян Ганев, който тогава бе в коалицията СДС.
14
Програма на Зелената партия в България 1989 г., Проект на Инициативната група, чл. 3, т. 1 до т. 6.