София тогава бе по-малка и имаше свой начин за информиране. Много непотвърдена и непублична информация се споделяше между нас. Бяхме свикнали да не се информираме от официалните източници. За тях знаехме, че най-често укриват истината или направо лъжат. Затова за нас тази „вътрешна“ информация за значителна част от лицата от Кръглата маса бе някак по-надеждна от официалната.
С мой приятел бяхме около и на площада пред Народното събрание на 14 декември 1989 г. Видяхме как Желю Желев отпрати демонстрантите. Не твърдя, че съм разбирал в дълбочина какво означава политически станалото тогава, но тези впечатления са се натрупвали в съзнанието ми и са подхранвали недоверието ми.
Когато СДС започна да набира кандидати за депутати, Любомир Иванов ми предложи да се включа като експерт от неговата партия. Първоначално отказах. След това покана дойде от още една от партиите в коалицията. Убеждаваше ме енергично и Здравко Савов, който вече бе приел да се кандидатира. Стана мажоритарен кандидат в Южен Пловдив. Дълго се колебаех. Знаех с абсолютна сигурност колко тежка за хората ще бъде цената на икономическите реформи и бях писал за нея: съкращаване равнището на личното потребление, особено силно за средните слоеве; недостатъчна защита на намиращите се под чертата на бедността; „най-тревожно се очертава положението на младите семейства, значителна част от които са на и под социалния минимум“. „Ще започне да се деблокира излишната работна ръка. Повече от една трета от заетите ще бъдат принудени да сменят работата си, да се преквалифицират, да останат временно безработни.“ Ще се ускори двойно и тройно инфлацията[15].
Не съм си давал напълно сметка за обществената реакция на реформите. Но те бяха неизбежни. Бяха без алтернатива. И все някоя от Демократичните сили трябваше да ги направи. Накрая приех. Впоследствие разбрах, че Зелената партия в България ме е наложила да вляза на четвърто място в пропорционална листа на 15-и многомандатен район Пловдив. Оттам бяха избрани 8 депутати от СДС.
Преди изборите д-р Савов внезапно почина. Любомир Иванов предложи да го заместя. Имах донякъде представа, че това е много по-голямо задължение и много по-голяма отговорност. Затова отново се колебаех. Не бе лесно да се съглася. Някак усещах, че това вече няма да е експертна работа. В пловдивския 96-и мажоритарен район „Кючук Париж“ през няколко къщи имаше паметни плочи на партизани и ятаци. Смяташе се, че Анжел Вагенщайн е много силен кандидат. Затова от СДС не се надяваха на успех. Тогава за първи път отидох в централата на СДС, за да взема инструкции. Сам.
Щабът ми бе от пловдивчани и няколко души, който тръгнаха с мен от София. Настани ни в апартамента си Соня Щилева. Ползвахме едни американски инструкции. От тях се запознахме подробно как се прави изборна кампания. Направихме си план. Измислихме и лепяхме афиши и лозунги. Поставихме на висока сграда, видна от единствения тогава път за района, транспарант: „Промяната носим в себе си“. Срещахме се с много пловдивчани. Симпатизантите ни бяха с грейнали лица, изпълнени с надежда.
Идвах от по-сурова среда и имах някакъв комфорт. Многовековната пловдивска култура на поведение и общуване ни обгърна. Като че ли сред античните паметници и възрожденските къщи един от най-старите градове в Европа бързо си припомняше и възраждаше традицията на своето гражданско общество. Тогава заобичах Пловдив и хората му.
Към края на кампанията вече усещахме, че сме сигурни победители. Дори екипът ми предложи да помогне в лепенето на афишите на нашите опоненти. Направихме последния си митинг на стадиона. Привържениците ни дойдоха с децата си. Сред тях, сред цветя и балони, бе и моето семейство. Това бе най-светлият, най-възторженият и щастлив миг от живота ми. След това спах почти 20 часа. Така проспах огромния митинг в София. Бях вложил всичките си сили, без остатък. Бяхме сигурни, че сме победители в цялата страна.
На разочарованието от изборите няма да се спирам. Утешавах се с крайната оценка на макроикономическия си анализ. Бях напълно убеден, имах категорични аргументи, че социализмът си отива. Въпросът за мен не бе кога, а как да стане това.
Първото депутатстване
След дълго ходене в жегата (мнозина се изкачихме и на Царевец) пред очите на търновчани влизахме в хладната сумрачна сграда на стария турски конак. Влизахме респектирани, със страхопочитание. В тази сграда през 1879-а, преди цели 111 години, предците ни от Учредителното събрание бяха приели една от първите демократични конституции; бяха създали четвъртата държава в Европа, в която на власт се идва след провеждане на многопартийни избори. Имахме някакво самочувствие.