— Значи, за всичко си се погрижил?
— Ти дръж кардинала, Кели. Остави Алварес на мен. Когато свършиш, ми се обади.
— Окей.
— И още нещо, Кели.
— Какво?
— Не ми се прави на интересен.
Затворих телефона и пак застанах на прага на кардинала. Този път тъкмо стиснах в ръка месинговото чукче, и вратата се отвори. Подаде се една монахиня, облечена изцяло в бяло, и ме изгледа с превъзходство. Зад нея се бяха скупчили още три монахини с ръце, пъхнати дълбоко в колосаните ръкави, и мрачни лица. Първата се дръпна встрани, без да каже дума, и аз влязох. Духовният пастир на двата милиона католици в Чикаго се зададе иззад ъгъла на коридора с широка усмивка и протегната за здрависване десница.
— Мистър Кели!
Макар и вече на седемдесет и три, кардинал Джани беше нещо като рок звезда. На седемдесетия му рожден ден списание „Нюзуик“ бе излязло със статия, в която атлетичният смугъл италианец бе наречен „Американският папа“. Можех само да гадая как това бе прозвучало в Рим, но и днес Джани си беше на мястото, усмихнат както винаги и доколкото можех да преценя, в добро здраве. Той ме покани да вляза в една стая, която вероятно беше частният му кабинет, и ми посочи тапицираното с червен плюш кресло.
— Моля, седнете.
Като всеки жител на Чикаго, и аз бях минавал безброй пъти с колата си покрай резиденцията на кардинала и се бях питал как ли изглежда отвътре тази елегантна сграда от червени тухли и варовиков камък. Оказа се такава, каквато си я представях. Стаи с полиран паркет и коридори с полиран мрамор. Обширни помещения, натъпкани с мебели, които никой не ползваше, и картини на светци, които никой не познаваше. Букети цветя — кървавочервени и млечнобели — изпълваха и най-отдалечения ъгъл и изсмукваха кислорода от стаите. Накъдето и да се обърнех — лавици до тавана, пълни с книги. Вероятно повечето от тях бяха различни издания на Библията.
— Ще пиете ли кафе, мистър Кели?
— Благодаря, Ваше Високопреосвещенство. С удоволствие.
Джани вдигна показалец, без да извръща главата си. Някъде зад гърба му усетих движение. Някоя невидима монахиня бе тръгнала да изпълнява поръчката му.
— Ние тук вече обядвахме. Но ако сте гладен, сестрите биха се радвали…
— Не, благодаря — казах аз. Джани кимна и зачака, кръстосал крак върху крак; смуглото му лице беше гладко, спокойно и напълно безизразно.
— Предполагам, че се питате защо съм тук? — казах аз.
Джани разпери ръце с дланите нагоре.
— Прекарах почти цяла сутрин в разговори по телефона с кмета и с ФБР. Те ме помолиха да прекарам следобеда в разговор с вас и кой съм аз, че да им откажа!
Двамата си разменихме фалшиви усмивки. Във въздуха се усещаше напрежение. Той стана и пристъпи до един витринен прозорец, през който се виждаха поне два декара с голи дървета и ливада.
— Толкова по въпроса за конфиденциалността — каза кардиналът.
Проследих погледа му през прозореца. Един репортерски ван току-що бе паркирал пред резиденцията. От него слезе оператор с камера и започна да снима. Толкова и по въпроса за ексклузивните права на Рита Алварес.
— Познавам добре този град, Ваше Високопреосвещенство. Тук нищо не може да се запази дълго в тайна.
— Не сме молили никого да пази тайна, мистър Кели. Разчитахме просто на малко дискретност.
Навремето Джани бе играл ръгби и още му личеше — по мускулестия раменен пояс и малките, но дълбоки белези около очите, когато се намръщеше.
— И така, какво ще стане оттук нататък? — попита кардиналът.
— В момента правим пълен оглед на катедралата „Име Господне“. В зависимост от това, което ще открием вътре, ще разработим план за проверка на всички останали ваши църкви.
— Давате ли си сметка колко енории включва тази епархия?
Поклатих глава.
— Двеста петдесет и девет. Всичките ли смятате да проверите?
— Не знам, отче. Но ще се опитаме колкото е възможно по-малко да разстройваме дейността ви.
Джани се изсмя едва ли не подигравателно.
— Ние не сме търговско предприятие, мистър Кели. Хората гледат на църквата си като убежище. Място, където се чувстват в безопасност.
— Аха.
Кардиналът повдигна вежда и се дръпна от прозореца.
— Не сте май почитател на Църквата. — Негово високопреосвещенство подуши от другия край на стаята неосъществения католик в мен.