— С цялото ми уважение, отче, каква безопасност са намерили вашите енориаши в „Име Господне“ тази седмица? В каква безопасност ще бъдат идната седмица, ако продължим да крием истината от тях?
От сенките изплува движеща се статуя на монахиня, понесла сребърен сервиз за кафе; само появата й ме спаси от вечно проклятие. Джани си седна на стола и наля кафе и за двама ни. Монахинята изчезна така тихо, както се бе появила.
— С какво мога да ви бъда от полза, мистър Кели?
Поех си дълбоко дъх и заговорих по същество:
— Бихме желали да получим определена информация. Относно някои твърдения за сексуално насилие в миналото.
Джани прокара палец по долната си устна.
— Моля, продължавайте.
— Това е част от естествения ход на разследването, Ваше Високопреосвещенство. Някой си отмъщава на Църквата за страдания, които е понесъл като дете.
Кардиналът погледна над рамото ми към църковната версия на Първородния грях — една история, за която нямаше леко изкупление, нито лесен начин за изчистване на петното.
— Разбирам логиката на въпроса ви. При това твърде добре. Имате ли заподозрян?
— Не.
— А ако имахте, щяхте ли да ми кажете?
— Може би.
— И вие смятате, че сегашният взрив от насилие може да е пряко свързан със секс скандала?
— На този етап, отче, това е само една от работните версии.
— Разбирам. — Кардиналът се облегна назад, след като сложи захар и сметана в кафето си. После отпи и продължи: — Както знаете, нашата политика е пределно ясна. Никаква част от архива на епархията не може да се разкрива публично освен тази, която вече подлежи на разкриване в изпълнение на съдебна заповед или извънсъдебно споразумение. Ако сметнем, че опасността не е преминала, сами ще се обърнем към властите с информация. Ако полицията се насочи към конкретен заподозрян, ние ще окажем пълно съдействие по отношение на въпросното лице. За съжаление онова, което вие предлагате, ми прилича повече на хвърляне на въдица в мътна вода. И ако правилно съм разбрал молбата ви, то може да доведе и до разкриване на имената на потенциални жертви.
— Попитахте ме дали някога съм бил католик. Поне така разбрах въпроса ви.
— Да.
— Не съм стъпвал по своя воля в църква повече от десет години. Искате ли да ви кажа защо?
Чертите на кардинала се изостриха; пръстите на едната му ръка нервно потриха плюшената тапицерия на подлакътника.
— Естествено, мистър Кели.
— Защото не вярвам във вашата Църква, която едно време беше и моя. Мисля, че тя е повече институция, отколкото църква. Загубила е всякакъв досег с хората. Съставя правила и се крие зад тях.
— Тези правила, както ги наричате, са темелите на Църквата. Без тях нямаше да имаме онази котва, която ни пази да не ни отнесе течението; онази основа, върху която да градим своята вяра. Колкото по-дълбоки и по-силни са подводните течения, колкото повече се разместват и променят формата си земните пластове под краката ни, толкова повече откриваме, че няма вяра без правила.
Докато Джани говореше, долових познато парване от детството си — жилещия камшик на католическата арогантност. Усетих го в ясната, гладко течаща мисъл, тихия глас и надменния тон. Това не беше дискусия между равни, а лекция. Облечена в добронамереност и разбиране, но все пак лекция. Само дето отдавна не бях на десет години, а тъкмо в този момент не бях и в настроение.
— С цялото ми уважение, Ваше Високопреосвещенство, ако това са правилата, според които една жена не е годна да бъде свещеник, или мъж, който никога не е бил женен, съветва семейни двойки относно несгодите на брака, то аз виждам проблем.
— Това са принципи на църковната доктрина, мистър Кели.
— Ами изначалната греховност на презерватива, Ваше Високопреосвещенство?
Кардиналът изръмжа и се надигна от стола си.
— Мисля, че доведохме разговора до граници, които не бива да се преминават, мистър Кели.
Сетих се за Родригес, който разчиташе на богатия ми репертоар от начини да се правя на пълен лайнар. Трябваше да играя следващата си карта, и то веднага.
— Знаете ли, отче, спомням си, че когато бях дете, учехме, че хитонът на Исус няма шевове и не може да се раздели. Така проповядваше отец Бернардин.
Това позоваване на етичната, религиозна и политическа идеология на кардинал Бернардин ми спечели още няколко ценни мига от вниманието на Джани. Едрото му тяло се отпусна в креслото. Аз продължих да говоря: