— Идеята е, че на човешкия живот се придава най-висока възможна стойност във всеки морален диспут, когато се определя кое е добро и кое зло. Ако човешкият живот е мярата, по която подреждате приоритетите си, той ще ви служи като безпогрешен компас и винаги ще ви изведе на верния път.
Черните мигли на Джани потрепнаха.
— Запознат съм с неговата идеология, мистър Кели.
— Вие спомогнахте за нейното популяризиране, Ваше Високопреосвещенство. Това беше първото сериозно стъпало в кариерата ви на богослов.
Джани мълчеше и чакаше.
— В случая на карта е заложен човешки живот, отче. Става дума за реални хора, които ще умрат. Евентуално за много хора. Но броят им не е важен, нали? Дори един-единствен човешки живот да е в опасност, този живот трябва да бъде претеглен спрямо вашите вътрешни правила, отнасящи се до неприкосновеността на църковните архиви. И животът трябва да надделее. Нима е толкова трудно да се реши това уравнение?
Джани наклони глава на една страна и ме погледна така, сякаш ме виждаше за пръв път.
— Вие сте учили при йезуитите?
— Може би.
Кардиналът се изсмя.
— Знаех си! Е, добре, мистър Кели. Църквата ще ви съдейства с каквото може. Но трябва да бъдем извънредно дискретни при ползване на архива.
— Дискретността е моя втора природа, отче.
Джани направи жест, който си преведох като: „Надявам се.“ После и двамата станахме и тръгнахме към вратата.
— Може би ще сме в състояние да говорим по-конкретно, когато идентифицираме заплахата — казах аз.
— И кога ще стане това, мистър Кели?
— Надявам се, до края на деня.
Кардиналът се спря на място.
— Но вие подозирате, че този индивид е избрал епархията за обект на отмъщение заради секс скандала в миналото?
— Казах, че въпросният скандал е логична версия, която си струва да се провери.
— Но не непременно теория, която самият вие споделяте?
— За момента не споделям никаква теория. Този тип тероризира целия град, не само Църквата. И си мисля, че работата е много по-дълбока, отколкото подозираме.
Джани ме изгледа внимателно, но не отговори. Погледнах през прозореца. Репортерските ванове, паркирани пред резиденцията, бяха станали три, плюс две подвижни телевизионни станции за пряко излъчване.
— Може би ще успея да се измъкна през някой страничен изход, нали?
— Де да беше толкова лесно и за мен, мистър Кели.
— Де да беше, отче…
Кардиналът ми посочи една врата за доставчици и прислуга, която извеждаше на страничната уличка. Излязох на главната улица и намерих колата си на половин пряка от там. Тъкмо се качих в нея, и телефонът ми иззвъня.
— Хюбърт, какво ново?
— Къде сте, мистър Кели? — Гласът на хлапака звучеше леко задъхано.
— Тъкмо излизам от резиденцията на кардинала. Защо?
— Разгледах по-внимателно картите и писмото, които ми изпратихте. После говорих с полицай Родригес и изкопчих малко повече информация за оригиналите.
— Какво има, Хюбърт?
— Картата на квартала около „Полк“ и „Десплейнс“, която ви е изпратил оня тип, е свалена от база данни в интернет.
— Е, и?
— Имам две приятелчета, които работят в картографската фирма. Сървърът й регистрира всички логвания за теглене на информация от базата данни заедно с айпи адреса на съответния юзър.
— Говори на човешки език, Хюбърт!
— Картата, изпратена до „Дейли Хералд“, е била изтеглена от компютър на Норт Стейт Паркуей 1555.
Погледнах нагоре точно в момента, когато огромната входна врата на къщата се открехна няколко сантиметра, после спря.
— Искаш да кажеш, че картата е пристигнала от резиденцията на кардинала?
— Казвам ви това, което е отразено в списъка с айпи адреси на сървъра.
— Какво мислиш, Хюбърт?
— Човекът, с когото си имаме работа, е прекалено хитър, за да направи подобна елементарна грешка. Мисля, че е инсценировка. Някой се опитва да намекне нещо.
— Трябва да прекъсваме, Хюбърт.
Натиснах бутона и обходих с поглед цялото каре, търсейки снайперист. Вратата на резиденцията се отвори докрай. Кардинал Джани излезе под малката арка на входа и разпери широко ръце. Операторите се сборичкаха за по-добра снимачна позиция, а топ репортерите на Чикаго забушуваха като развълнувано море в краката му.