Забих двоен ляв прав в лицето му. Двата удара бяха бързи и къси. Наказателни. Едрият мъжага падна на едно коляно и бавно се изправи.
— Да ти го начукам!
Аз му се усмихнах и го повиках с пръст.
— Ела де, сладур, ела!
Дженингс се хвърли към мен като разярен бик. Аз се извъртях на една страна и му забих още едно ляво кроше в челюстта, после два десни в корема. Без емоции. Само бързина, тактика и сила.
Дженингс се наведе напред и вдигна гард пред лицето си, но аз му вкарах един ляв над ръцете и го уцелих в слепоочието. После го сграбчих за косата и ударих лицето му в ръба на контейнера за боклук. От носа му шурна кръв. Извъртях го към себе си и го изправих в цял ръст. С още две леви крошета го запратих назад и с един последен десен го свалих в нокдаун.
Бях скрил бейзболната бухалка зад контейнера. Извадих я и огледах публиката, която вече бе нараснала на трима негови приятели. Всичките до един страхливци. После замахнах веднъж, втори, трети път. Тежки, безшумни удари в торса. Дженингс повърна вечерята си, примесена с кръв. Нещо отвътре ме караше да се прицеля в черепа му. Да му пръсна мозъка в тъмната уличка и да оставя приятелчетата му да го събират. Но не бях дошъл да го убивам. Затова пуснах бухалката и го ритнах в ребрата. Веднъж.
— Това беше за Хюбърт.
Той лежеше по лице, държеше се за корема и стенеше. Откъм улицата се чуваха шумове: тихо свистене на гуми от преминаваща кола, безгрижен смях в чикагската нощ. Обърнах гръб на мрака и закрачих обратно към светлините на Милуоки Авеню.
— Това последното не биваше да го правиш. С бухалката.
Обърнах се. Приятелчетата на Дженингс бяха получили подкрепление. Барманът имаше силен ирландски акцент, който не бях забелязал преди, и държеше в ръцете си рязана двуцевка.
— До стената, мистър! — Дланите му стиснаха по-здраво двуцевката; забелязах, че дулата леко потрепериха. Човекът беше уплашен, сърцето му сигурно биеше като на врабец.
— Ще повикам ченгетата — обади се един от приятелите. Беше приклекнал до почти изпадналия в кома Дженингс, като само го гледаше втренчено, без да се опитва да му помогне. — Ще трябва и линейка.
Барманът поклати глава и посочи с очи към задната врата, която водеше към бара.
— Никой нищо няма да вика. Съли, влизайте вътре! Аз ще се оправя с тоя побойник.
Ръката ми се стрелна напред, сграбчи рязаната цев, завъртя я нагоре и изтръгна пушката от ръцете на бармана. Всичко това се случи в един кратък миг, без подготовка, но и без колебание. По единствения възможен начин. Пушката беше вече в ръцете ми и ирландецът разбра, че е прецакан. Пречупих я на две и извадих двата патрона.
— Дойде да свършиш някаква работа, а, ирландецо?
Барманът мълчеше. Замахнах с пушката и я разбих на парчета в стената.
— Твоят приятел е прав. Трябва да повикате линейка за Лари. А пък ако му дойде желание за реванш, нека ми се обади.
Извадих визитка и я тикнах в джоба на ризата му. После излязох от уличката и закрачих по булеварда. Откъм вътрешността на кръчмата някой гръмогласно викаше бармана, за да си поръча пиене. Чикагският отбор бе отбелязал точка и хората искаха да се почерпят по случая.
54
Когато се събудих на другата сутрин, имах остра нужда от чаша кафе и от една услуга. Първото си го осигурих от „Старбъкс“, второто — от Катрин Лосън.
— Къде отиваме? — попита тя, като запали колата си.
— Трябва ми значката ти, Катрин.
Тя отпи от кафето си.
— Ммм, хубаво е. За какво ти трябва?
— За да прегледам няколко папки в съдебномедицинската служба.
Лосън въздъхна.
— Позволи ми да отгатна: Хюбърт Ръсел?
Кимнах. Лосън се взря в лицето ми.
— Снощи да не си се бил с някого?
Усмихнах се.
— Да, с бутилка уиски.
Лосън може би ми се чувстваше задължена, след като бях поел върху себе си онази история с Дохърти. Или пък й беше мъчно за мен заради Рейчъл. Или просто си й беше мъчно за мен. Каквато и да беше причината, тя подкара напред.
— Случаят с Хюбърт бе възложен на чикагската полиция, Майкъл. И доколкото разбирам, вече е приключен.
— Това не го вярвам.
— Защо?
— Има разминаване във времето.
— Дохърти е разполагал с достатъчно време, за да убие Хюбърт и да се върне вкъщи. Не много, но достатъчно.