— И все пак не ти стиска, Майкъл. Страх те е. Винаги те е било страх.
Притиснах дулото към слепоочието й и я оставих да размисли. После замахнах с пистолета и стоварих дръжката върху черепа й. Тя се свлече назад към стената. Беше в безсъзнание. Проверих пулса й, прегледах раната в бедрото. Щеше да оживее. Извадих белезниците от колана й и я закопчах към вратата на едно шкафче. После пъхнах в джоба си мобилния й телефон, събрах документите за Си Ем Ти, които бях донесъл, и си тръгнах.
Катрин Лосън не би могла да бъде по-далеч от истината. Много лесно ми беше да я застрелям. Твърде лесно дори. Виж, да прибера пистолета и да си тръгна — за това вече се искаше кураж.
60
Една самотна фигура изплува от мрака и закрачи покрай линията, стискайки в дясната си ръка пистолет с тънка, дълга цев. В тунела не се чуваше никакъв звук освен собствените му тромави стъпки и уплашеното драскане на плъховете в тъмнината. Мъжът се приближи до стената и се спря. Той бе проследил жената дотук, после се скри и зачака. Чу гласовете, но без да различи и дума от разговора. И тогава прозвуча изстрел. Може би някой му бе направил услуга. Сега щеше да разбере.
От мрака постепенно изплува размазано белезникаво петно. Мъжът се промъкна още няколко крачки напред и щракна фенерчето си. Тя лежеше в ъгъла, свита на кълбо, със затворени очи и дишаше равномерно. Лявата й ръка беше прикована с белезници за металното шкафче, имаше огнестрелна рана в бедрото. Мъжът приклекна, за да я огледа по-отблизо. Куршумът бе засегнал само мускула. Сега това едва ли беше най-големият й проблем. Той хвърли бегъл поглед към разпръснатите хартии по пода, но те не предизвикаха интереса му. Бяха му казали изрично да не чете нищо. Затова мъжът се ограничи със задачата, която му бе поставена. Сравни лицето на жената със снимката, която му бяха дали. После вдигна пистолета и изстреля два куршума. Два приглушени пукота. Две малки дупчици.
Той отново се наведе и огледа отблизо жената. Удовлетворен, прибра пистолета под дрехата си и се загърна със сивото кашмирено палто. После се обърна и закрачи по обратния път, провлачвайки леко левия си крак. Мъжът ненавиждаше плъхове, а сега усещаше присъствието им и знаеше, че го гледат вторачено в мрака.
61
Телефонът ми иззвъня в осем на другата сутрин. В осем и петнайсет вече бях на етажа на Рейчъл в болницата. Хейзъл я нямаше. Вместо нея ме посрещна някакъв лекар с печални очи, който се казваше Джон Соукъл, и вместо поздрав постави пред мен преснимано копие от здравния картон на Рейчъл.
— Просто за ваша информация, да знаете с какво се борим, мистър Кели.
Очите ми пробягаха по листа. Фрактура на черепа, три счупени ребра, фрактура на ключицата, счупени пръсти на ръцете, счупена долна челюст.
— Както ви е известно, нападателите са били двама — каза лекарят. — По думите на Рейчъл са я ударили с тухла по главата, така че по време на нападението тя е била отчасти в безсъзнание. Няма следи от изнасилване, но е била брутално малтретирана. Държахме я на леки болкоуспокояващи, и то не само поради физическите й наранявания, а за да облекчим психическата и емоционална травма, която е преживяла.
— А сега?
— А сега тя трябва да се завърне към света. Или поне да започне да се завръща. В последно време е силно затворена в себе си, което не е необичайно. Отговаря на въпросите ни и си взема лекарствата, но не прави нищо по собствена воля. Не реагира добре на физически контакти и по принцип не позволява на мъже от персонала изобщо да я докосват.
— А какво прави по цял ден?
— През повечето време седи в общото помещение и гледа навън през прозореца. Освен това държи в ръцете си кучето, което й донесохте, Маги. По цял ден го притиска до себе си.
Рейчъл седеше с гръб към вратата, до един прозорец с изглед към езерото. На едната си ръка от лакътя надолу имаше мека силиконова шина; двете й ръце — здравата и счупената — бяха скръстени на корема и в тях се беше настанила Маги. Приближих се тихо. Когато седнах до нея, тя се обърна. Половината й лице беше насинено и подуто, лявото й око беше затворено. На сцепената си долна устна имаше шевове, челюстта й беше превързана. Като ме видя, Маги замаха с опашка и се размърда в ръцете й. Рейчъл я пусна на пода и аз я вдигнах. Палето облиза лицето ми.
— Липсваш й.
— Аха. — Поставих я обратно на пода. Тя се затича към Рейчъл, която отново я взе на ръце. — Как си? — попитах.