— Имаш ли кола? — попита Родригес.
— Не.
— Добре — каза той и натисна копчето на дистанционното. Ключалките на неговия сребрист форд щракнаха и той отвори вратата. — Скачай вътре.
След пет минути пресякохме Централния пръстен по посока запад.
— Не отиваме ли в участъка? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Струва ми се, че ФБР поема случая. Опасност от терористична атака.
— Хващам се на бас, че шефовете ти са във възторг.
— Шефовете ми нямат нищо против. Ако всичко мине добре, и те ще изпъчат гърди и ще си припишат колкото могат заслуги. Ако пък още седмица и повече продължат да валят трупове покрай линията, ще има с кого да си измият ръцете.
— Ти май не си обичаш много работата?
— Не ставай смешен. Само че сега точно ти си звездата на шоуто.
— Страхотно!
— Именно. А сега ми разправи за оня, който ти позвъни по телефона. Дали беше същият, за когото се представя?
— Ти ми кажи.
Родригес сви вляво по Канал Стрийт.
— Полицейски патрул е открил карабина в контейнер за боклук. „Ремингтън 700“ с оптически мерник.
— Оня каза, че никога няма да я намерим.
— Ами излъгал те е! Опитай се да го преживееш някак.
Родригес зави наляво и даде газ.
— Ще знаем повече, като извадим куршума от жертвата. Но в пълнителя има три патрона.
— Е, и?
— „Блек Хил“, система „Уинчестър“. Точно както каза твоят човек.
— Този, който ми се обади, не беше убиецът.
— Откъде знаеш това?
— Каза ми, че ни вижда в „Старбъкс“. Това означава, че е бил наблизо и ни е наблюдавал.
— И какво?
— Какъв човек ще стреля по влак на метрото, после ще остане в района и на всичко отгоре ще ми звъни, за да си направи гъдел на душата?
— Значи е съучастникът му — каза Родригес.
Вдигнах рамене. Бяхме попаднали в задръстване.
— И още нещо. — Родригес ме погледна. — Намерили са още един труп в центъра.
— Във влака ли?
Полицаят поклати глава.
— В една сграда на „Лейк“. Бил домоуправителят, с прерязано гърло. Прозорците на апартамента гледали към линията.
— Значи го е изненадал, докато се е готвел да стреля.
— Или пък му е помагал и в един момент е станал излишен. Така или иначе ще разследваме. Ще започнем с домовата книга.
— Нашият човек едва ли е толкова глупав.
— Сериозно? — Родригес повдигна вежда. — Щом знаеш всичко, позволи ми да те питам нещо. Защо тия гении ти се обаждат на теб?
— Нямам никаква представа.
— Може би си струва да помислиш малко по въпроса, преди да се явиш пред федералните. Започни с това: откъде ти имат номера на телефона? И за десерт се запитай защо не са ти светили маслото тази сутрин.
— Мамка им!
— Именно. Хайде да тръгваме, какво седим!
Родригес включи сирената и светлините. Морето от коли пред нас се раздели, за да ни пропусне, и полицаят настъпи газта.
9
Нелсън се спря с количката си на кръстовището на „Сюпириър“ и „Стейт“ и погледна нагоре към бялата каменна фасада на катедралата. Засега всичко минаваше дори по-добре, отколкото се бе надявал. Робълс бе успял да привлече вниманието им. Кели беше въвлечен. Време беше да им се обясни целта на занятието.
Нелсън скри количката си в страничната уличка и затътри крака по стълбите на катедралата. Бутна с пръст тежката бронзова врата, която се завъртя на перфектно смазаните си панти, и се шмугна вътре. Беше 12:30 ч. и службата тъкмо започваше. Обичайните богомолци се бяха събрали и този път. Бяха петдесетина души, повечето чиновници от околните офиси, които използваха обедната си почивка, за да се помолят на Бог. Нелсън седна на една пейка най-отзад и ги огледа. Безлични лицемери, които се сещаха за Бог, падаха ничком и хленчеха, когато имаха нужда от нещо — благоприятна диагноза от лекаря, телефонно обаждане от старо гадже, отрицателен резултат на теста за бременност. Като се замислиш, на барикадите на живота има много малко истински атеисти. Това беше нещо, което Католическата църква бе разбрала преди векове и на което разчиташе за съществуването си.
На една пейка вдясно Нелсън видя още трима клошари като него, само че заспали. Църквата ги търпеше, стига да не хъркаха и да не воняха твърде силно. Службата продължаваше максимум двайсет и пет минути. Свещеникът беше стар. Едва ли можеше да се очакват изненади по тази линия. В момента тъкмо казваше на енориашите да си отворят органайзерите и да преброят хората, с които са се запознали, местата, на които са били, и делата, които са извършили.