Сине стисна здраво зъби.
— Възможно ли е взривното вещество да е било Майката на Сатаната? — попита някой.
Така наричаха на жаргон триацетоновия трипероксид, съкратено ТАТП — в течение на десетилетия един от най-предпочитаните експлозиви и от аматьори, и от обучени терористи, защото се забърква от леснодостъпни в строителните супермаркети и в дрогериите битови химикали, и на всичкото отгоре притежава изключително мощна взривна сила. ТАТП обаче има неприятния недостатък често да избухва дори при съвсем леко механично въздействие — с годините немалко терористи бяха натрупали горчив опит с тази особеност. Оттам и прозвището.
Мерлин сви рамене.
— Възможно е, разбира се. Или нещо от същия сорт. И то в промишлени количества. През следващите часове ще се сдобием с повече яснота по въпроса.
Мерлин се изправи.
— Е, знаете какво да правите. Да се хващаме на работа. Ерик Мерлин тръгна към вратата, но пътем спря.
— А, и още нещо. За неопределено време всички отпуски се прекратяват. Ще работите без почивен ден. Ще се постараем утре вечер да пуснем за няколко часа колегите с малки деца. Предупредете близките си, че ще празнуват Коледа без вас. Освен ако, разбира се, не заловим светкавично бързо извършителя на атентата.
Мерлин даде на Сине красноречив знак с очи, после влезе в кабинет, отделен от голямата зала със стъклена стена. Сине последва началника и затвори вратата. Настаниха се край кръгла заседателна маса с място за десет-дванайсет души. Мерлин я изгледа проницателно.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Сигурна ли си?
— Да, екстра съм — излъга тя.
— Хммм. Та… правосъдният министър вече ми диша във врата. Правителствената комисия по сигурността била провела първото си заседание и, естествено, членовете са крайно превъзбудени. „Ще обърнем всяко камъче“ — заканва се правосъдният министър. Всяко камъче… — сгърчи лице Ерик Мерлин и поклати глава. — Как не спряха с проклетата си куха фразеология! Както споменах, на преден план излизат две водещи версии. Или е гангстерска война, или е терористичен акт. При всички случаи трябва да пипнем нашите приятелчета от „Ньоребру“, „Тингбиер“4 и където още се подвизават. Не бива да забравяме, естествено, и десните екстремисти.
Сине кимна.
— Всъщност защо проведохме акцията срещу бандите точно сега, в навечерието на Коледа? Така се отваря много работа на сума колеги.
— Защото бандите изобщо не очакваха да ударим точно сега. По наши сметки ни се откри възможност да ги пипнем със свален гард и се оказахме прави. Още ли поддържаш контакт с… онзи тип от „Мьолнерпаркен“…?
Сине кимна.
— Свържи се с него. Бързо.
— Слушам.
Задълженията на Сине бяха съвсем ясно разписани. Поне на хартия. Сине оглавяваше екип, който издирва извършителя. Или извършителите.
— А граничните пунктове? Летищата?
— Действаха твърдо. Всъщност удивително твърдо. За по-малко от половин час затвориха летище „Каструп“ и спряха фериботите от Хелсингьор, Гедсер, Рьобю, както и корабите през протока Голям Белт и Йоресунд. В момента никой не може да се измъкне от Зеландия. Но няма начин, разбира се, блокадата да продължи дълго, защото коледните пътувания са в разгара си. В даден момент ще се наложи да вдигнем ограниченията и да започнем да проверяваме всеки желаещ да отпътува от острова. — Мерлин млъкна. — Има и още един сериозен проблем. Не знаем що за човек издирваме.
— Да — и това безспорно усложнява задачата ни — усмихна се горчиво Сине. — Шефе, да те питам, кой изяснява самоличността?
— На загиналите ли? Николайсен. Защо?
— Ааа… просто така — нехайно отвърна Сине и се надигна. — Е, ще се залавям…
В коридора премисли ситуацията. Преди няколко години Отделът за борба с тежки престъпления срещу личността се премести в нова сграда на Южното пристанище и сега Сине не разполагаше с личен кабинет в Управлението, където да работи на спокойствие. Огледа се. В момента коридорът пустееше. За бог знае кой път набра сестра си. Чу до болка познатото съобщение.
Завъртя глава наляво-надясно и чу как вратът й пука. Раменете й бяха изопнати като пружини. Опита се да ги отпусне, пое си дълбоко въздух. Отвори указателя в телефона си и намери номера на Ханс Ото Николайсен. С него се знаеха отдавна — две години бяха колеги в участъка на „Халмторве“. В момента Николайсен се намираше в травматологията, където бяха откарали най-тежко ранените и убитите — Сине узна това от началника.
4
„Тингбиер“ — микрорайон на 6 км от центъра на Копенхаген. 58% от населението са мигранти първо или второ поколение. Заради екстремистки прояви районът често е описван като „мюсюлмански анклав“. — Бел.прев.