Хиляди отломки, просвистели като снаряди секунда след детонацията, бяха набраздили шестте внушителни йонийски колони пред фасадата на Градския съд. Взривната вълна бе избила всички прозорци и на Съда, и на околните сгради. Вече бяха откарали ранените и загиналите. Големи кървави петна бяха опръскали паважа и останките от изпочупените сергии. Същинско кръвопролитие, помисли си Сине.
Постепенно се смрачаваше. Под ярката бяла светлина на множеството прожектори гледката наподобяваше съновидение. Картина от страховит кошмар.
Около десет минути Сине обикаля безцелно между двайсетината фигури в бели защитни костюми, които обследваха местопрестъплението и изземваха следи. До един бяха опитни следователи и криминалисти, обръгнали на всякакви ужасии. И въпреки това тя виждаше, че мнозина са разтърсени. Като самата нея.
Всъщност тя нямаше работа тук. Обеща на Мерлин да се срещне с Хикс и наистина си уреди среща с него, но докато пътуваше към уреченото място, не устоя на порива да се отбие на „Нютор“. Държеше да види местопрестъплението със собствените си очи. Щом ще работи по залавянето на виновника или виновниците за това зверско деяние, бе длъжна да се опита да… не да ги разбере — не би могла, — но по един или друг начин да се вмъкне в умовете им. Навярно някъде по света те също имат деца, деца, които припкат в сини ботушки…
Сине потрепери. Не се размеквай, наложи си тя. Хора, способни на подобна жестокост, са изверги, и точка. Пипни ги!
В продължение на минута остана напълно неподвижна насред площада. После си извади мобилния от джоба и набра Лиса. Без резултат. Пробва да се свърже с Якоб. Включи се гласовата му поща.
— Якоб, Сине съм. Обадете се — записа тя с дрезгав глас.
Гаденето се завърна. С бързи крачки тръгна към „Рохусстрее“. Хукна, свърна в странична пряка, по-далеч от площада, и се мушна в някакъв пасаж.
Наведе се напред и повърна неудържимо. От устата й изригна бълвоч от кафе, сок, лакрицови дражета и полусмляна бисквита — единствената твърда храна, която бе приела от сутринта — и плисна върху паважа.
Той седеше до обичайната маса и чакаше. Сине му махна и посочи към бара. Той кимна и вдигна от масата пред себе си поръчаната чаша кафе. Сине си поръча първо малко лате, после обаче реши да вземе голямо. Плюс щедро парче чийзкейк. Трябваше да презареди с гориво, след като изпразни стомаха си при „Нютор“. Нищожните калории в парченцето шоколад, съпровождащо кафето, нямаше да й свършат работа.
Тя отиде до масата край прозореца. При ясно време оттам се откриваше великолепен изглед над Йоресунд и шведския бряг отсреща. Хикс се изправи и й протегна десница. Стисна крепко ръката й. Обикновено усмихнат, сега в очите му гореше тревога. Или по-скоро скръб, помисли си Сине; никога не го беше виждала такъв. Дори през 2015-а, когато двайсет и две годишният терорист Умар ал-Хусайн уби двама души, преди да бъде застрелян по време на полицейска операция.
Сине се запозна с Хикс преди три години. Тогава работеше по случай на домашно насилие в палестинско семейство в „Мьолнерпаркен“. Бащата, по-големият брат и чичото редовно пребивали петнайсетгодишната дъщеря. Момичето беше интелигентно, ученолюбиво, сред отличниците в класа, а освен това и талантлива футболистка. Грехът й се състоеше в това, че си бе позволила невинен флирт със свой съученик. Мъжете в семейството я затворили под ключ вкъщи и я налагали по няколко пъти на ден. Понеже цяла седмица отсъствала от училище и не се обадила на никого, класната й се обърнала към социалните институции. Социален работник отишъл на адреса, но не му позволили нито да види момичето, нито да говори с нея. Служителят се опасявал за живота й, затова потърси съдействие от полицията. Неколцина полицаи нахлуха в апартамента и откриха малтретираното и травмирано момиче. Откараха я в болница, където се установи, че има счупени ребра и мозъчно сътресение.
На Сине, по онова време вече натрупала следователски опит с няколко случая на домашно насилие срещу девойки в мигрантски среди, възложиха да разпита тримата мъже. Впрочем не се оказа голям проблем, защото нито един не отрече деянието. Напротив, едва ли не се гордееха с поведението си.
В крайна сметка бащата и чичото получиха три месеца ефективна и три месеца условна присъда, а малолетният брат — три месеца условно.
Заради подобни случаи Сине си сътрудничеше тясно с организация, подпомагаща момичета и жени, жертви на „насилие в името на честта“. Сине ненавиждаше тази формулировка. Смяташе за недопустимо понятие като „чест“ да се свързва с нещо толкова отвратително и жестоко като онова, на което бяха подлагани въпросните немалко жертви.