Хикс беше консултант към тази организация. Беше на двайсет и осем, син на иракски дисиденти, избягали в Дания в средата на деветдесетте от режима в Багдад. На двайсет и четири години Хикс завършил електроинженерство, но през последните няколко години работеше целодневно като имам. Разговаряше с мюсюлмански семейства, където бяха установени случаи на насилие, и им помагаше да осъзнаят необходимостта да приемат реалността в страната, където живеят понастоящем. Те нямаха друг избор, освен да позволят на дъщерите — а и на синовете си — да опознаят и двете култури и да изберат своя път. В удивително много случаи Хикс съумяваше да вразуми семействата. Сине нямаше представа как успява да убеди дори силно консервативни мюсюлмани да дават повече свобода на дъщерите си. Тя просто установяваше, че той го умее и въпреки младостта си се ползва с огромно уважение сред почти всички жители на „Мьолнерпаркен“. Включително сред членовете на банди. Освен това Сине знаеше, че Хикс отделя от личното си време, за да ги посещава в затвора и да подпомага семействата им при проблеми с властите. На няколко пъти дори съдейства младежи да се включат в програми за измъкване от криминогенна среда.
Веднъж Сине го попита защо гангстерските главорези не му посягат. Той сви рамене.
— Малцина знаят, но всъщност някои тартори — не всички, само някои — мразят живота си. Омръзнало им е през цялото време да се озъртат през рамо и да треперят дали утре някой няма да им тегли куршума — на тях и на семействата им.
Веднъж, след успешна развръзка по случай, в който Хикс успя да убеди палестинец не само да не изпраща шестнайсетгодишната си дъщеря на принудително превъзпитателно пътуване до Йордания5, но и да стане треньор на футболния клуб, където играе тя, Сине покани Хикс да изпият по чаша кафе. Оттогава двамата се срещаха редовно и Хикс се превърна в най-важния й източник на сведения за случващото се в среди, за които полицията често се затрудняваше да набира информация.
Винаги се срещнаха на едно и също място — кафене „Околосветско пътешествие“ в предградието Шарлотенлун. В населения предимно с мигранти район „Мьолнерпаркен“ Хикс несъмнено се ползваше с уважение, но, естествено, не гореше от желание да се разчуе, че редовно пие кафе с „фатмачка“ — общоприето название на полицайките в гангстерските среди. А както веднъж Хикс отбеляза с усмивка, в Шарлотенлун мигрантите от арабски произход са „страшен кът“.
Сервитьорът донесе кафето и кейка на Сине.
— Наистина ли е толкова зле, колкото чувам? — попита Хикс.
— По-зле — изфъфли Сине с натъпкана уста.
Хикс поклати глава.
— Колко са жертвите?
— Засега четиринайсет. От тях четири са деца. Но бройката ще нарасне. Тежко ранените са много.
— Тази бомба разруши десетилетни постижения — отбеляза Хикс и прибави: — И материални, и духовни.
— Много зависи кой стои зад покушението.
— Така или иначе вредата е нанесена. В момента, гарантирам ти, нито един датчанин не се съмнява, че извършителите са мюсюлмани. Дори зад атентата да стои тип като Брайвик и това да се установи безспорно, вече формираното първо впечатление, както знаеш, трудно избледнява. — Хикс я погледна. — За бога, Сине, самият аз си го мисля. Още щом чух, най-напред през ума ми мина, че това е дело на ислямисти. На мюсюлмани.
Тя остави десертната виличка.
— Или на улични банди.
— На улични банди? — По лицето на Хикс се изписа непресторено удивление.
— Да. Вчера арестувахме седемнайсет бандити от различни групировки. Тази сутрин в Градския съд на „Нютор“ осем от тях — всичките от „Loyal to Familia“ — бяха разпитани, а на площада се бяха стекли сума членове на бандата. Сред жертвите на взрива идентифицирахме двама от групировката. Единият е Ахмад Билал, тарторът им. Знаеш го, нали?
Хикс кимна.
— Положението е направо… мамата си трака. Уф, извинявай.
Сине се усмихна снизходително. Обикновено Хикс не се изразяваше вулгарно.
— Няма нищо. Всъщност описа положението съвсем точно. Мамата си трака, и още как.
— Какво направихте?
— В смисъл?
— Питам за „Мьолнерпаркен“.
— Засилихме полицейското присъствие. Сега там дежурят десет-петнайсет бронирани буса. Ако не и повече. В момента преглеждаме кадри от охранителни камери.
Сине обра с виличката последното парченце кейк.
— Да си подочул нещичко?
— Какво имаш предвид?
— Носят ли се слухове да предстои нещо извънредно?
5
Мнозина мюсюлмански мигранти изпращат децата си в държавата си по произход, за да усвоят местните традиции, култура и мироглед. Често младежите отказват, защото са възприели ценностите на новата си родина, и родителите употребяват принуда под една или друга форма. — Бел.прев.