— Ще се върнем в Сенсте. Обстоятелствата около умишления палеж се нуждаят от доизясняване. Какво се предприема по отношение на бригадата „Етел-Ал-Хусайни“? Нямаме основания да очакваме да се покрият само защото са изгубили двама бойци.
— В момента „Вътрешна сигурност“ ги проучва. Доколкото знам, привикали са на разпит неколцина датски неонацисти и са претърсили частни домове, но засега все още не е излязло нищо. И в Южна Швеция действат усилено. СЕПО са провели няколко хайки срещу неонацисти в „Русенгор“ и в още няколко мигрантски квартала. Задържали са няколко бивши бойци в Сирия. Изглежда, Бригадата е ефективна не само на оперативно ниво, а очевидно ги бива и да си замитат следите.
— Замислям се и за още нещо — обади се Сине. — Впрочем за още две неща.
— Да?
— Първо: защо Бент Ларсен е записал двата имейла на флашка.
— И аз си задавам същия въпрос — кимна Юнкер. — Най-вероятно за да му послужат като застраховка живот, която да изпрати в писмо до… например до нас, до полицията, в случай че нещо се обърка и го грози опасност да го обвинят за съучастие в тероризъм.
— А нещо явно се е объркало — отбеляза Мерлин.
— Без съмнение — съгласи се Юнкер.
— А защо са избрали да напъхат тялото на Анете Ларсен в багажника на семейната кола и да я зарежат в гората? — зададе втория си въпрос Сине.
— Уместен въпрос. Явно са искали да се отърват от трупа, без да използват свое превозно средство. Може би ще добием повече яснота, след като, дай боже, разпитаме Спрангструп. — Юнкер се изправи. — А сега потеглям към Сенсте. Утре ще говорим пак. — До вратата се обърна към Мерлин: — Между другото, как е Спрангструп?
— В стабилно състояние. При приема в болницата е бил преохладен и е изгубил доста кръв, но за нас това не е ново. Освен попаденията в ръцете и краката два куршума са проникнали през жилетката в тялото му. Единият е заседнал съвсем близо до гръбначния му стълб. Извадил е късмет. Ще се оправи. А Кристофер?
— Настанен е в болницата в Кьое. Ще се възстанови. Според лекарите има желязна физика. Ще го задържат още два дни за наблюдение. Колкото до психическото му състояние, не мога да ти кажа.
— Момчето преживя истински кошмар. Един бог знае защо не са го застреляли.
Юнкер сви рамене.
— Като военнослужещ в Афганистан Кристофер е съдействал на Махмуд Хан да замине за Лондон, за да се подложи на операция, спасила краката му, след като е настъпил мина. Възможно е този жест да е изиграл роля.
Мерлин изглеждаше скептичен.
— Симон Спрангструп не ми прилича на човек, който ще се трогне от подобни сантименталности.
— Прав си. Но не е изключено да е оставил екзекуцията на Махмуд и да е офейкал преди осъществяването й. И Махмуд въпреки всичко да не е успял да убие човек, който някога му е помогнал. Но това все пак са само догадки.
— Добре че не съм на мястото на Мерлин — отбеляза Сине, докато с Юнкер вървяха по коридора.
— Определено не му е лесно — съгласи се той и спря. — Всъщност какво се случи в гората? Имам предвид, преди Трулс да застреля Махмуд Хан.
— Нямам желание да… — поклати глава тя. — Ще ти кажа в даден момент, но не сега.
— Добре ли си?
Тя тръгна.
— Да — отговори, без да го поглежда.
И двамата знаеха, че не е вярно.
Четирийсет и пета глава
Случи се, каквото очакваше. И от което се опасяваше.
Нилс откри раната на скалпа й и, естествено, я попита как е пострадала. Сине се бе опитала да скалъпи предварително лъжа за в краен случай, лъжа, която да изстреля, ако се случи, каквото реално се случи. Но въображението й не успя да роди нещо поне що-годе правдоподобно и годно да мине за убедително обяснение. Достоверна й се струваше само истината за инцидента.
И я каза на Нилс. Не в подробности, но достатъчно близо до реалността. И той веднага съобрази, че само няколко милиметра са го делели от перспективата да остане вдовец.
Най-напред се шокира. После се ядоса, защото Сине го беше премълчала. Гневът премина в облекчение, задето е жива. Накрая обаче пак се завърна. И надделя над другите емоции.
Сутринта се събудиха едновременно. Без да отрони дума, Нилс стана и отиде в кухнята. Чу го как налива вода в електрическата кана, как трака с кутията за кафе, как смила зърната в кафемелачката и ги изсипва в пресканата. В действията си, чуваше се, Нилс влагаше доста повече енергия от необходимото. Безгласно уведомление да не си въобразява, че гневът му се е смекчил само защото е поспал няколко часа.
Снощи тя нямаше сили за пореден път да обсъждат професията й и свързания с нея риск. Докато лежаха в леглото, се опита да му обясни, че точно този конкретен случай е голямо изключение; обикновено тя не издирва вдън зеландските гори тежковъоръжени терористи при безнадеждни метеорологични условия. Напомни, че всъщност за пръв път стрелят по нея и реално е слабо вероятно това да се повтори; че почти не съществува риск отново да я нападне престъпник, както й налетя Махмуд Хан.