— Според мен пък имам…
Юнкер отново докосна предупредително Набиха. Тя го погледна ядосано, но млъкна.
— Интересува ни и още нещо. Миналия път забелязах лепенка на ръката ви.
— Е, и?
— Имате ли нещо против да ни обясните как пострадахте?
Карстен Петерсен сви рамене.
— Порязах се на строшен прозорец в дърводелската барака, докато отстранявах назъбените парчета.
— Неприятно наистина. Как се счупи прозорецът?
Мъжът погледна Юнкер в очите.
— По невнимание го цапнах с греблото за сняг.
— Гребло за сняг? Извинете, но при последното ми посещение тук изобщо не беше валял сняг. Какво сте правили с греблото?
Карстен Петерсен погледна встрани.
— Значи е било лопата или друг инструмент, не си спомням.
— Добре. Може ли да видим прозореца?
— Да, като си тръгвате. Тоест, след съвсем малко.
— Вижте, ние решаваме кога да си тръгнем, а това ще стане, след като получим отговори на нашите въпроси — натърти Юнкер. — И така, последно. Съгласен ли сте да ви вземем ДНК проба?
— Защо ви е?
— След като извършителят е хвърлил коктейл „Молотов“ в бежанския център, намерихме малко кръв по счупения прозорец. Просто искаме да изключим вероятността кръвта да е ваша.
— Не е моя. Нямам нищо общо с палежа.
— В такъв случай няма от какво да се притеснявате.
Карстен Петерсен поклати глава.
— Отказвам да дам ДНК проба. Не желая да фигурирам завинаги във вашите регистри.
— Опасенията ви са безпочвени. Ако не се установи съвпадение, резултатът от пробата ще бъде заличен, а самата проба — унищожена.
— Тия ги разправяйте на друг. Отговорът ми е не.
— Нали сте наясно, че можем да вземем съдебна заповед и да ви принудим?
— Ами хайде вземете, де. Други въпроси? Не? Тогава предлагам да приключим. Разговарям с вас за последен път. Следващия път, ако искате да ме разпитвате, ще трябва да ми представите в какво съм обвинен.
Юнкер кимна и погледна Набиха. Тя се взираше упорито в мъжа пред себе си. Мълчеше.
— Къде е дърводелската барака? — попита Юнкер.
— Отзад. Тръгнете по пътеката.
Навярно някога бараката е била кокошарник. Имаше два касетирани прозореца. Пред единия беше поставена плоскост от дървесни влакна.
Юнкер отиде при Набиха. Тя го чакаше при колата. Качиха се.
— Пфу, че гнусен простак — процеди тя.
— Антипатичен е, съгласен съм.
— Вярно ли е, каквото каза той за прозореца?
— Да. Единият е счупен.
— Хмм. Значи, възможно е да се е порязал.
— Възможно е, разбира се, но…
— Но какво?
— Не е изключено да е изрежисирал целия сценарий; да е забелязал, че при предишното ми посещение оглеждах лепенката на ръката му, и да си е подсигурил алиби, чупейки прозореца.
— А ние няма как да докажем, че се е порязал на друг прозорец. Тоест, невъзможно е да оборим твърдението му.
— Точно така. Освен ако не разполагаме с негова ДНК проба.
Юнкер запали и наду парното в колата.
— А колкото до съдебната заповед за принудително вземане на проба… Разполагаме ли с достатъчно основания? — попита Набиха.
— Съмнявам се.
— Значи, роднинската му връзка с изнасиленото момиче…
— Не е достатъчна. А за раната той даде обяснение. Всеки третокурсник по право с елементарни познания ще намери мотив да отхвърли внесено от нас искане за съдебна заповед.
— А заповед за претърсване?
Юнкер поклати глава.
— Нямаме шанс. Освен това съм сигурен, че се е отървал от всичко, годно да го уличи.
Набиха се вторачи в къщата на Карстен Петерсен.
— И според теб е бил той?
Юнкер се засмя сухо.
— О, да. Без съмнение е бил той.
Четирийсет и седма глава
Сине захвърли палтото си в ъгъла, седна зад бюрото и включи компютъра.
Извади вестникарската страница от задния си джоб и я разгъна. Възможно ли е мъжът от снимката на некролога да е анонимният информатор от подземния паркинг?
„Внезапно ни напусна“ — пишеше. От какво ли е починал? Трябваше да намери начин да разбере.
Хрумна й нещо. Извади от джоба мобилния си телефон, отвори Туитър и влезе в профила на датската полиция. Преди няколко години полицията в Копенхаген бе прекратила публикуването на ежедневен информационен бюлетин и сега използваше Туитър, за да съобщава за по-мащабните намеси на силите на реда и за събития от интерес за гражданите.
Сине напрегна паметта си. Дните се сливаха. Спомни си. Срещата в подземния гараж се бе състояла през първия ден от новата година. Плъзна страницата надолу, към бюлетина от първи януари.