Първите две съобщения се отнасяха за новогодишната вечер. Била преминала сравнително спокойно с оглед на обстоятелствата, с обичайния брой повиквания до полицейски екипи. Броят на хората с тежки очни травми не беше по-различен от всяка предходна Нова година. Сине придвижи с пръст списъка и попадна на още две публикации — съответно за пожар, избухнал в апартамент в „Йоребру“ заради подпалила се коледна елха, и за тежка пътна катастрофа във Велбю.
Петата публикация в Туитър от първи януари… Сърцето на Сине се разблъска.
„Около 11,15 в парка „Йорсте“ е открит безжизнен мъж. Откаран е в болница. Още с пристигането в лечебното заведение е констатирана смъртта му. По първоначална информация фаталният край е настъпил вследствие от внезапно спиране на сърцето. Няма данни за наличие на престъпление. Близките са уведомени.“
Сине постави телефона си върху бюрото. Пак го взе и прочете отново публикацията. Мъжът беше намерен мъртъв половин час след конспиративната среща.
Влезе във фейсбук и в полето за търсене въведе името „Свен Бек-Улесен“. Мъжът имаше профил в социалната мрежа. Тя го отвори. Човекът определено не бе ползвал профила си особено активно. Сине придвижи страницата надолу. Бек-Улесен бе споделил две снимки на малки деца, най-вероятно внуците му, и беше публикувал няколко снимки от екскурзия по западното американско крайбрежие. Общо взето с това се изчерпваше цялата му активност във фейсбук. От профила му ставаше ясно, че е петдесет и шест годишен, през 1979 година е завършил Старата гимназия в Хелеруп, а през 1987 се е дипломирал в Армейската офицерска школа. Женен за Вибеке.
Профилната снимка явно бе направена по време на екскурзията до САЩ — селфи на съпружеска двойка с добре поддържания външен вид, характерен най-вече за жителите на северните копенхагенски райони. Бек-Улесен и съпругата му позираха пред Голдън Гейт в Сан Франциско. Сине уголеми снимката, наведе се към екрана и огледа отблизо Свен Бек-Улесен. Напълно се вписваше в стереотипа за военен. Пооплешивял, късо подстриган, с венец от почти изцяло бяла коса около темето; рунтави вежди, грижливо поддържан мустак, шоколадов загар. По погледа му личеше, че този мъж е свикнал да издава заповеди — и да изисква подчинение. Но зад суровата фасада Сине сякаш забелязваше закачливо пламъче в очите му.
Опита се да си спомни гласа на анонимния информатор от подземния паркинг. Гласът му подхождаше ли на външността на Свен Бек-Улесен? Затрудняваше се да прецени. Сети се как бе заключила, че информаторът не е особено висок, защото не усещаше коленете му да опират в облегалката й. Колко ли е висок Свен Бек-Улесен? Трудно можеше да се определи по публикуваните в профила му снимки. И все пак той и съпругата му имаха приблизително еднакъв ръст. Следователно, освен ако тя не е извънредно висока жена, той също не е висок. Ето, и този елемент се намести успешно в пъзела.
Но каква длъжност бе заемал мъртвият в разузнаването? Сине не познаваше никого във военната разузнавателна служба. Виктор навярно имаше контакти. Набра номера му. Той вдигна почти веднага.
— Здрасти, Сине. Как си? Добре ли се чувстваш?
Започваше да й писва от мъже, дълбоко загрижени за здравословното й състояние.
— Супер съм, благодаря. Само съм малко изморена…
— Това е съвсем нормално. Последните дни бяха много напрегнати…
— Определено. Виктор, обаждам се да те помоля за помощ.
— Казвай.
— Случайно някой от колегите ти да е бил в разузнаването?
— Момент да помисля… Един от бившите ми колеги в Орхус дойде именно от разузнаването преди… пет-шест години. Защо?
Сине се поколеба.
— Ами… търся информация за… конкретен служител от разузнаването. Но ситуацията налага… как да се изразя… пълна дискретност.
— Свързано ли е с…
— Да — прекъсна го Сине. — Свързано е.
За две секунди Виктор се умълча.
— Е, добре. Как се казва мъжът?
— Свен Бек-Улесен. С тиренце. Чин подполковник и…
— Началник е на едно от техните звена или отдели — прекъсна я на свой ред Виктор. — Не знам как точно се наричат секторите в разузнаването. Или е началник понастоящем, или е бивш шеф — поправи се той. — Не съм го виждал на живо, но сме разговаряли за кратко по телефона преди две години по повод опита на неколцина руснаци да хакнат системите на Външното министерство. Та какво за Свен Бек-Улесен?
— Мъртъв е.
— Мъртъв?
— Да.
— Но… как?
— Внезапно спиране на сърцето.
— Откъде разбра?
— От некролог в днешния вестник.