Виктор пак се умълча.
— И — забележи — трупът му е открит в парка „Йорсте“, на метри от паркинга под площад „Израел“. Половин час след срещата ми с анонимния информатор.
— И смяташ, че…
— Виж, не съм сигурна… Но ми се струва логично. А на теб?
— Сине, даваш ли си сметка какво значи това?
— Да. Или всъщност…
— Ако си права, значи служител на военното разузнаване е бил ликвидиран. А това е… напълно…
Виктор така и не намери подходяща дума.
— Какво смяташ да правиш? — попита той.
— Да се свържа с Мерлин. Час по-скоро.
— Звучи разумно. Сине…
— Да?
— Озъртай се през рамо, нали?
— Какво имаш предвид?
— Че това е… това е… — Виктор за пореден път не се доизказа. — Внимавай — натърти накрая.
Четирийсет и осма глава
— Да те закарам до вкъщи? — предложи Юнкер.
— С удоволствие — кимна Набиха.
Стигнаха до нейния блок и поседяха мълчаливо в колата.
— Вчера защо ме изпрати да си ходя? — попита тя. — Защо не ми позволи да участвам в издирването на терористите и на Кристофер?
Юнкер я изгледа крадешком. Тя впери в него почернели очи — сигнал, че е ядосана или започва да се ядосва. Афектът повлиява на зениците й, помисли си Юнкер, няма друго обяснение.
— Вече ти казах. Проведохме специална операция, а ние шестимата имаме нужната подготовка. Набиха, струваш ми се кадърна полицайка, но вчерашната акция…
— Какво?
— Не беше лъжица за всяка уста.
— За всяка уста — изрече тя думата с недоволна гримаса. — Аз не съм всеки. Какво изобщо знаеш за моите възможности?
— Не много — поклати глава той. — Точно затова не исках да участваш. Впрочем решението кой да се включи в операцията не беше мое. Шефовете в Копенхаген определиха състава на екипа.
Набиха се прегърби.
— Но ако бяхме повече, може би щяхме да…
— Не, Набиха — прекъсна я раздразнено Юнкер. — Нищо нямаше да се промени. Колкото и много да бяхме, нямаше как да започнем акцията преди вчера сутринта, когато получихме сведения от звънарите. И от общинския секретар. Впрочем открихме Кристофер навреме.
Пък и, добави Юнкер наум, тиктакаща бомба като теб — с твоя темперамент и емоционално отношение към Кристофер — беше последното, от което се нуждаем по време на спецакцията.
— А сега какво ще правим? — погледна го тя. — Утре, имам предвид.
— Да изчакаме срещата с…
— Размишлявах по един въпрос.
— Какъв?
— Ако наистина Карстен Петерсен е подпалил бежанския лагер…
— Да?
— Откъде е знаел точно в коя стая са отседнали заподозрените в изнасилването?
— Уместен въпрос. — Юнкер запали.
Набиха отвори вратата, спусна десния си крак, но застина посред движението.
— Преди случвало ли ти се е да разследваш случай и да знаеш кой е виновникът, но да не можеш да събереш достатъчно доказателства за обвинение?
— Случвало ми се е. Не много пъти, но се е случвало…
— И какво се прави тогава? Забутваш случая в някое чекмедже? Забравяш за него?
— Да забравиш? — поклати глава Юнкер. — Невъзможно. Такива неща никога не се забравят.
Подкара колата по заснежената автомобилна алея, по вдълбания коловоз от сутринта. Всички по тяхната улица бяха изчистили тротоара пред къщите си. И той трябваше да го направи, но в момента нямаше сили. Погледна часовника на таблото. 18:44. Да обезпокои ли лекаря толкова късно? Изгаси двигателя и поседя, апатично втренчен през предното стъкло в жълтите тухли в края на алеята. Извади си мобилния, отвори указателя и въведе „гер“ в полето за търсене. Чукна върху появилото се име: гериатър Мортен Хаугор.
— Да, моля.
— Добър вечер. Казвам се Мартин Юнкерсен. Преди няколко дни говорих с вас… за моя баща, Моенс Юнкерсен…
— Спомням си.
— Прощавайте за късния час.
— Няма проблем. С какво да ви бъда полезен? Как е баща ви?
— Не е добре. Влошава се с всеки изминал ден. Та се обаждам да попитам възможно ли е да ускорим… как се наричаше…
— Медицинската експертиза ли имате предвид?
— Да. Няма ли начин да се проведе по-рано? Насрочена е чак за 16 октомври.
— И миналия път ви обясних, че се чака около четирийсет седмици.
— Баща ми е наистина много зле.
— Както и много други хора с деменция. — Лекарят въздъхна. — Не приемайте репликата ми като пренебрежително отношение.
— Не съм си и помислял.
— Как се развива болестта? Баща ви опасен ли е за себе си? Или за околните?
— Зависи какво влагате в думата „опасен“.