Не беше изключено, разбира се, изобщо да не е търсил съпругата си, а просто да е изпаднал в пристъп на ярост заради едно или друго. Например, заради окаяното си съществуване.
Или пък…
Юнкер се поколеба дали да довърши мисълта.
Или пък някой…
С музиката от дневната се смеси необичаен звук. Камбани? Звънецът, съобрази. Откакто се премести тук, никой не беше звънил на вратата. Поредният звук от детството си, който бе изтласкал.
Зачуди се кой ли е. Стана, извади от джоба на палтото си връзката ключове и отиде да отвори.
Четирийсет и девета глава
Мерлин се взираше окаменял във вестникарската страница с некролога.
— И кога, казваш, е бил намерен?
— Според публикацията на полицията в Туитър — към единайсет и петнайсет преди обяд на 1 януари. Половин час, след като аз и анонимният информатор се сбогувахме — уточни Сине, седнала срещу Мерлин.
Началникът си разтърка челото.
— И каква е причината за смъртта?
— В публикацията пише „внезапно спиране на сърцето“. Не е конкретизирано повече.
— Хмм…
Сине гледаше Мерлин. И двамата мълчаха.
— Възможно ли е убийство да бъде инсценирано като инфаркт? — попита Сине.
— Знам ли — сви рамене Мерлин. — Но при толкова гадости, създадени от хора, защо човечеството да не изобрети и отрова, годна да имитира симптоми на инфаркт? Звънни на Маркман.
Сине извади мобилния си телефон и набра съдебния лекар.
— Сине Кристиансен! Какво да направя за теб, красавице?
Йоста Маркман имаше съвсем малко слабости. По-точно, само една.
— Маркман, няма да ти отнемам много време…
— Отнеми ми колкото време искаш, сладуранке.
— Благодаря. Имам въпрос. Възможно ли е да убиеш човек и да изглежда като инфаркт?
— Амиии… — Маркман се замисли. — Възможно е. Съществуват токсични вещества с такова действие… Една от най-известните силно действащи отрови е батрахотоксинът. Сигурно го знаеш като отровата във вид южноамерикански жаби, така наречените дърволази. Едва… 0,0001 грама са достатъчни да убият човек в зряла възраст. И то бързо.
— И при аутопсията веществото не се открива?
— При аутопсията ключов е въпросът какво търсиш. Защото най-вероятно ще го намериш. При толкова ниска концентрация на токсичното вещество се съмнявам патоанатом да го открие. Освен ако, разбира се, предварително не се е усъмнил, че мъртвият е отровен, а не починал от естествена смърт.
— А при такова отравяне няма ли видими външни белези?
— Не е задължително. На мястото, където е инжектирана отровата, би следвало да остане червеникава следа, но е слабо вероятно съдебният лекар да й обърне специално внимание, защото кожата на повечето хора е осеяна с всевъзможни белези и петна. Те се множат с напредването на възрастта. Затова не можем да разчитаме, че при аутопсията ще бъде открита следа от убождане — освен ако всеки сантиметър от кожата на трупа не бъде обследван най-подробно. Не изключвам, разбира се, вероятността наличието на отрова да бъде установено при химико-токсикологична експертиза, назначена във връзка с аутопсията. Но ако починалият има запушване на коронарна артерия или уголемяване на сърцето, като причина за смъртта най-вероятно ще се приеме болното сърце. Не на последно място защото химико-токсикологичната експертиза струва пари. А подобно на всички други сфери, и в съдебната медицина се правят икономии.
— Добре. И така, отрова от… жаба дърволаз, нали така каза? Има ли други сходни отрови?
— Разбира се. Например, доброто старо кураре. Любимата отрова на авторите на криминалета. Извлича се от кората на растение. И съвсем малко количество стига да убие човек. Отпуска мускулатурата и парализира дишането. В момента не се сещам за други. Все пак не съм токсиколог, но най-вероятно са разработени и различни синтетични отрови, които вършат същата работа. Много бих се учудил, ако част от тайните служби в този зъл свят не разполагат с такива вещества в арсенала си. Може ли да попитам защо ме питаш за това?
— Защо ли? — Сине погледна Мерлин. Той поклати отривисто глава и прокара показалец напреки през гърлото си. Тя кимна. — Можеш да попиташ, Маркман, но аз нямам право да ти отговоря. А сега трябва да тръгвам. Благодаря, че ми позволи да те обезпокоя.
— Захарче, добре дошла си да ме безпокоиш по всяко време. Знаеш го. Твоите желания са закон за мен.