— Да бе, да! Дочуване, Маркман.
Сине остави телефона върху бюрото.
— Излиза, че е напълно възможно.
— Разбрах.
— Ще му направят ли аутопсия?
— Не се знае — сви рамене Мерлин. — Щом е намерен в безсъзнание в парка, първо съдебен лекар ще извърши оглед на трупа. Ако не възникне съмнение за криминално деяние, не е задължително съдебният медик да препоръча аутопсия.
— Ако все пак му направят аутопсия, ще можем ли да прочетем доклада?
— Да, но…
— Но какво?
Мерлин се изправи, отиде до прозореца. Само след две секунди се обърна, върна се и седна на стола зад бюрото.
— Преди да продължим, кажи ми какво се е случило според теб, та да си сверим часовниците.
Сине поизправи гръб и си пое дълбоко въздух.
— Според мен… според мен в даден момент някой от военното разузнаване е получил сведения за създаването на бригадата „Етел-Ал-Хусайни“ — антисемитска терористична организация, в която членуват датски и шведски неонацисти и ислямисти. И разузнаването е внедрило в групировката агент под прикритие — Бент Ларсен. Той е участвал в подготовката на терористичната атака на „Нютор“. Най-вероятно пак той е осигурил тайна квартира на Симон Спрангструп и Махмуд Хан близо до Сенсте. Махмуд е пристигнал в Дания като непридружен малолетен бежанец, казал е, че няма осемнайсет, и са го настанили в бежанския център в Сенсте. А Симон Спрангструп, обучен в ИД за супертерорист, се е промъкнал в страната, когато всички са го мислели за мъртъв. Най-вероятно се е укривал известно време в Малмьо. — Сине стана и отиде до прозореца. — И така, Хан и Спрангструп планират да извършат атентат. Агент Бент Ларсен докладва на подполковник Свен Бек-Улесен от разузнаването. В деня преди атаката Бент Ларсен му съобщава къде и кога ще се състои нападението. Явно едва тогава се е сдобил с тази информация. Да предположим, че Свен Бек-Улесен е предал информацията на по-висшестоящ, но по една или друга причина разузнаването не се намесва и атаката е осъществена. И, естествено, Свен Бек-Улесен побеснява, защото някой от разузнаването — и то човек по високите етажи — явно е потулил сигнала. Свързва се с мен, за да ни насочи в правилната посока, без да се излага на опасност. Очевидно обаче са го следели. И когато преследвачът му… а може да са били и няколко, открива, че Бек-Улесен се среща с мен, го ликвидират. Дали щяха да го очистят така или иначе, дори да не се беше свързвал с мен — по обясними причини няма как да разберем. В даден момент Бригадата открива, че Бент Ларсен играе двойна игра, и Симон Спрангструп очиства него и съпругата му. И използва нейното убийство, за да си направи пиар. Ако изобщо извратеното му видео може да се нарече така. Нямам представа как Спрангструп е разобличил предателството на Ларсен. Юнкер обаче подозира, че Бригадата е проникнала в компютърните ни системи. Възможно е да са хакнали и системата на въоръжените сили и да са открили информация, разобличаваща Бент Ларсен.
Сине млъкна и се позамисли.
— Значи, Спрангструп и афганецът са знаели, че Бент Ларсен е издал информация за нападението, но въпреки това са го осъществили. Явно са страшно хладнокръвни.
Мерлин кимна.
— И още как. Разсъжденията ти обобщават отлично версията ни за случилото се. Но какво знаем, Сине? Имам предвид, какво е по силите ни да докажем? — Мерлин не дочака отговор. — Знаем, че бригадата е поела отговорност за атентата. Кажи-речи сигурно е, че нападението е дело на Симон Спрангструп и афганеца. Знаем, че Махмуд Хан е мъртъв, а Спрангструп е в ареста. Знаем, че двамата са убили Бент и Анете Ларсен. Знаем, че подполковник в разузнаването на име Свен Бек-Улесен е загинал — както ни информира пресата — от сърдечен инцидент. Знаем, че мъжът, подсказал ти да се насочим към разузнаването, е мъжът, поне съдейки по известните факти, комуто Бент Ларсен е докладвал. За това говори най-малкото еднаквият имейл адрес. Но не знаем със стопроцентова сигурност дали мъжът, с когото си се срещнала, наистина е Свен Бек-Улесен. И не знаем със сигурност дали Свен Бек-Улесен е разузнавачът, получавал сведения от Бент Ларсен.
Сине се чешеше отчаяно по главата.
— Да не би… да ми казваш, че… не можем да направим абсолютно нищо?
— Не — поклати глава Мерлин. — Положението не е чак толкова безнадеждно. Казвам обаче, че трябва хубавичко да си помислим, преди да пуснем бомбата. Ако ще обвиняваме хора от горния ешелон на разузнаването, задето са проспали предоставените им оперативни данни, за да осуетят терористична атака с деветнайсет жертви, са ни нужни железни доказателства. Дявол да го вземе, говорим за хора, очевидно готови да убиват, ако някой се доближи до истината. И ако в доклада от аутопсията на Свен Бек-Улесен напишат, че е починал от внезапна смърт, а причината е сърдечносъдово заболяване, ще трябва да представим нещо по-сериозно от предположение, че са го ликвидирали в парка „Йорсте“ посред бял ден с отрова от южноамериканска жаба. Само казвам…