— Вие… — Жената изправи гръб и изопна рамене назад.
— Вие съхранявате преносим компютър, намерен на местопрестъпление. По-точно на мястото, където е открит трупът на Бент Ларсен. Така ли е?
Юнкер не отговори.
— Да не губим време. Знаем, че компютърът е у вас. Предайте ни го.
— Случайно да имате служебна заповед? — попита Юнкер.
Жената пропусна въпроса покрай ушите си. Мобилният на Юнкер звънна. Той посегна към джоба си.
— Не вдигайте — нареди жената. Тонът й показваше недвусмислено, че встъпителните любезности са приключили.
Юнкер се вцепени. Отдръпна ръката си от джоба. След десет секунди звъненето спря. Огледа живата картина пред очите си.
— Да предположим чисто хипотетично, че компютърът е тук. Той все пак е част от доказателствените материали по делото за убийството на Бент Ларсен и неговата съпруга Анете, а доколкото ми е известно, все още аз оглавявам разследването. Няма как да предам толкова ключово доказателство в ръцете на хора, отказали да се легитимират.
Жената поклати леко глава, отново с нотка на високомерие.
— Утре ще ви повикат на среща в Националната полиция. Там ще ви съобщят, че разследването и изясняването на всички обстоятелства около убийството на Бент Ларсен и неговата съпруга вече не са под разпореждане на полицейски окръг Южна Зеландия и Лолен-Фалстер. Ще бъдете и уведомен, че цялата информация, свързана с разследването на двойното убийство в Сенсте, е засекретена, за да се гарантира вътрешната сигурност на страната. Ще ви разяснят и последствията, ако огласите пред трети лица или страни информация от досъдебното производство. А сега, ако обичате, дайте ни лаптопа. И резервното копие на харддиска. Времето ни е ограничено.
— А ако откажа…?
— Повярвайте ми, ще го направите. Иначе сами ще си го вземем — прекъсна го тя с леко отегчен глас. — Знаем, че е в къщата. Помислете за стария си баща. Не е ли по-разумно да изпълните искането ни, та да не се налага да претърсваме къщата и да го стряскаме…
— Както сте направили вчера?
Лявата й вежда хвръкна нагоре. Юнкер се затрудняваше да прецени дали защото е уцелил право в целта, или защото, напротив, е стрелял съвсем встрани.
— Не разбирам за какво говорите. Ако обичате, компютъра и копието.
Юнкер си даваше сметка колко безсмислено е да се съпротивлява. Лаптопът и копието се намираха в чантата му. Тръгна към стаята си. С периферното си зрение улови как жената кимна на мъжагите и те го последваха. Чантата лежеше върху бюрото. Юнкер извади исканите два предмета и ги подаде на единия здравеняк. Той му отговори с безмълвно кимване.
На излизане жената се обърна.
— Благодаря ви за съдействието. Както ви казах, утре ще се свържем с вас.
И си тръгнаха. Юнкер се втренчи в затворената врата. Имаше чувството, че е участвал в абсурден театър. Отиде в кухнята, седна до масата и си извади телефона. Беше го търсила Сине. Набра я. Тя отговори веднага:
— Юнкер, лаптопът… на Бент Ларсен…
— Твърде късно е, Сине. Твърде късно.
4 януари
Петдесет и първа глава
— Поискали са да предадеш телефона си? И да им кажеш паролата? — смая се Юнкер.
Намираха се в кабинета на Сине. След срещата пулсът й отказваше да се успокои.
— Проверили са на кого сме звънили. Дали сме се свързали с журналисти. Или политици. Върнаха ли ти ги?
— Да — потвърди Сине, отпи от кафето и с отвратена физиономия остави пластмасовата чашка.
— Директорът на полицията в Копенхаген, началникът на националната полиция и… коя беше жената?
— Заместник-министър на правосъдието.
— А последният?
— Не знам. Не го представиха. Поне не и докато аз присъствах.
— Доколкото видях, никой не водеше протокол. — Юнкер се усмихна горчиво. — Тези срещи изобщо не са се състояли. Няма ги вписани в ничий график за деня. Няма да намериш нито късче хартия или дори един-едничък незасекретен имейл, в който да се обсъжда отнемането на случая от нас и предаването му на друг орган.
— Според теб кого още са привикали на такъв… приятелски разговор?
— Всички, работили по случая. Освен теб и мен… още Набиха, Виктор, навярно Трулс, Сигур и Йеспер. Защото завчера ви разясних положението преди акцията. А, също и служителите от НЦБК.
— И Мерлин — добави Сине.
— Сигурно и него.
— Ще погребат случая и виновните от разузнаването ще се измъкнат безнаказано. Двайсет и една жертви… — поклати глава тя.
— Не знам дали ще им се размине. Все пак не е изключено някой във или извън разузнаването да…