— Да бе, да! — изсумтя тя. — Я кажи, според теб ще ни държат ли под око?
— Бъди сигурна. Поне през близките месеци.
— Дали тук ни подслушват?
— Не ми се вярва. Поне засега. Но занапред нищо не се знае…
— И какво, по дяволите, ще кажат на обществото? Как ще обяснят всичко това пред медиите? — недоумяваше Сине.
— Не е чак толкова трудно. Извършителите на терористичния акт са двама — ние ги разкрихме. Единият е мъртъв, другият — в ареста. Установено е коя организация стои зад тях. Ще разнищят Бригадата отвсякъде и част от ислямистите и неонацистите, които членуват в нея, ще се озоват зад решетките. А убийството на Бент и Анете Ларсен ще представят като вътрешно уреждане на сметки в терористична групировка. Ако видеоклипът с екзекуцията на Анете Ларсен изтече в публичното пространство — а това е почти сигурно, — официалната версия няма да пострада.
— И Бент Ларсен, всъщност герой, ще бъде…
— Да. Той и съпругата му ще бъдат пожертвани. Ще ги изобличат като долни неонацисти. И двамата са мъртви и не могат да се защитят. Мъртъв е и Свен Бек-Улесен. Ще изкарат, че е починал от внезапно и необяснимо спиране на сърцето. От това годишно в Дания умират двеста-триста души и никой няма да се усъмни. Само ние и евентуално още шепа хора имат представа каква роля е изиграл Бент Ларсен. И какво излиза в крайна сметка? Случаят приключи почти толкова добре, колкото някои хора са се надявали. В началото тръгна малко мудно, но въпреки това историята ще бъде представена като успех.
Сине забоде поглед в плота на бюрото.
Ама че тъпа работа, помисли си. Юнкер я погледна изпитателно.
— Не се впрягай, Сине. И умната. Тези хора са способни да съсипят не само кариерата ти…
— Двайсет и един човека, Юнкер. Двайсет и един.
5 януари
Петдесет и втора глава
Най-напред Нилс предложи да поканят Трулс Микелсен на вечеря вкъщи. Сине направи отчаян опит да прояви хладнокръвие. Мъчейки се да запази спокойствие, заяви, че предложението не й допада. Трулс Микелсен е неин колега, имат отлични служебни отношения, но в отдела не е прието да каниш колеги в дома си. Даде като пример Юнкер. С него работи много повече и много по-тясно, отколкото с Трулс Микелсен, но никога не са се срещали на приятелски начала.
Сине каза на мъжа си, че предпочита да се видят в петък след работа към четири на питие в някое приятно местенце. Със задната мисъл най-късно в шест да използва като извинение задължението да се прибират при децата.
И така, тримата се настаниха в малък коктейлбар в един сутерен между площад „Санкт Ханс“ и езерата във „Вътрешен Ньоребру“, близо до работното място на Нилс. В стомаха на Сине тежеше буца с големината на футболна топка. Нилс се запозна сърдечно с Трулс Микелсен, стисна ръката му и я задържа няколко секунди. Сине не се ръкува с Трулс. Надяваше се това да не направи впечатление на съпруга й. Все пак и тя, и Трулс идваха от работа и през деня се бяха видели няколко пъти.
По една или друга причина Трулс Микелсен не се беше облякъл като провинциален аристократ и не се държеше така. Изглеждаше почти нормален: сини дънки, светлосиня риза и черен блейзър. Държеше се изключително приятелски към Нилс, който, от своя страна, преливаше от искрена, неподправена радост, задето стои лице в лице с човека, буквално изтръгнал съпругата му от лапите на смъртта.
— Направо не знам как да ти благодаря. Онова, което направи за нашите деца, за мен… за Сине, разбира се… нали, Сине?
Сине се усмихна сковано. Имаше чувството, че кожата й ще се разпука.
— Какво ви се пие? — попита.
Двамата мъже намериха свободна маса. Сине отиде до бара и поръча „Негрони“ за Трулс Микелсен, „Манхатън“ за Нилс и джин-тоник за себе си.
— Двоен — поръча тихо на бармана.
До масата Трулс Микелсен и Нилс седяха един до друг върху тапицирана пейка. Сине се настани на един стол срещу тях. Чукнаха се.
— Знам отлично, че нямате право да разправяте какво се е случило. Но от малкото, което ми разказа Сине, разбрах, че си произвел феноменално точен изстрел. Къде си се научил да стреляш толкова добре? — поинтересува се Нилс.
— Дълго съм се упражнявал. Ходил съм на състезания по стрелба. Замалко да се класирам за олимпиадата преди… много години — усмихна се Трулс.
Нилс също му се усмихна. Бива си го, отсъди наум Сине. Определено.
— Изобщо ли не се притесни, че може да я улучиш? Доколкото разбрах, било е доста тъмно…
— Въобще нямах време да мисля по този въпрос. В такава ситуация разполагаш с броени секунди да вземеш решение. Ако не бях стрелял, сега сигурно и тримата щяхме да сме мъртви.