Выбрать главу

Трулс Микелсен отпи от питието.

— Сигурен съм, че ако беше станало обратното… ако терористът беше хванал мен, а съпругата ти се бе озовала на мое място, тя щеше да направи същото.

Трулс Микелсен погледна Сине. Тя срещна погледа му за няколко секунди и се обърна настрани.

„Моли се никога, ама никога да не изпаднем в подобна ситуация.“

Изпиха си коктейлите.

— Мой ред е. — Трулс Микелсен понечи да се изправи.

— В никакъв случай. — Нилс докосна ръката му. — Сине, ще…?

Тя кимна, стана и отиде до бара.

— Същото — поръча.

— А джин-тоникът пак ли да е…?

— Да.

В шест без петнайсет Сине посегна към спасителната сламка:

— Нилс, време е да се прибираме при хлапетата… макар че е много приятно — излъга тя.

На улицата се сбогуваха. Нилс и Трулс Микелсен се ръкуваха.

— За бога, та ти заслужаваш прегръдка! — Нилс го притегни към себе си.

На Сине й се зави свят.

— Извинете, само ще се отбия в тоалетната. Трулс, ще се видим в понеделник. Нилс, ще извикаш ли такси?

Тя се обърна, спусна се по стълбите, претича през заведението. Молеше се двете тоалетни да не са заети. Оказаха се свободни. Тя влезе, затръшна вратата, заключи, вдигна капака и дъската и коленичи.

6 януари

Петдесет и трета глава

Наля си чаша кафе и я занесе в дневната. Седна на дивана и си изтегна краката. Отпусна глава назад, усети колко схванат е вратът му. Вдиша дълбоко. Пулсът му започваше да се нормализира, а болката в стомаха отшумяваше. Но ръцете му продължаваха да треперят и за да не разлее кафето, държеше чашата с две ръце.

Седмица и половина. С толкова доктор Мортен Хаугор бе успял да съкрати времето до експертизата на баща му. Новата дата е 4 октомври, съобщи му вчера лекарят. Значи… щеше да продължава така месец подир месец. А и нямаше гаранции какво да очаква след експертизата.

Вчера следобед се прибра. Случи се онова, от което най-много се бе опасявал, откакто се нанесе да живее при стареца. Баща му се насра. Юнкер влезе в дневната и го завари седнал на един стол. Взираше се в празното пространство, недостижим. Нямаше как да разбере причината: дали защото вече не можеше да се контролира, дали защото не можеше да се ориентира къде е тоалетната (въпреки поставените от Юнкер табели), или като своеобразен ням протест. Юнкер го накара да се изправи. Редките изпражнения се бяха просмукали през плата и бяха оставил жълтеникаво петно по светлосивата тапицерия на стола. Заведе стареца в банята и го бутна в душкабината. Свали му панталона и долните гащи и го изми, като непрекъснато се бореше с гаденето. Изхвърли мръсните дрехи в черния чувал за смет, извади чисти и в продължение на петнайсет минути упорито търка петното върху стола с неразреден почистващ препарат. Горе-долу отстрани миризмата, но петното не излезе.

Сега остави чашата върху ниската масичка, стана, отиде до секцията и отвори барчето. Запасите от алкохол бяха сериозно намалели, забеляза. Все пак най-отзад намери четвърт бутилка уиски, отвъртя капачката и отпи. Гърлото му запари. Той потръпна. И отпи щедра глътка. Прибра почти празната бутилка в шкафа. Отвори вратата на спалнята на родителите си и застана на прага.

Баща му лежеше по гръб. Само восъчнобледото му лице бе обърнато към частта от леглото, където някога спеше съпругата му. Очите му бяха затворени, устата — леко открехната. Юнкер приседна на леглото. Едната ноздра на баща му беше леко разкървавена. Старецът изглеждаше спокоен, като заспал. Юнкер стана, отиде в банята, извади парче памук и го намокри. Върна се в спалнята, пак седна на леглото, внимателно попи кръвта с тампона, като се стараеше по наболата брада на баща му да не се закачат влакънца памук.

Юнкер издърпа надолу завивката, стигаща чак до брадичката на стареца. Вдигна първо едната, после и другата му ръка и ги положи отгоре. После стана и отвори вратата към градината. Повей на вятъра освежи спарения въздух в стаята. Зимата поне временно бе разхлабила хватката си и слънцето грееше от безоблачно, лазурносиньо небе. От огряната от слънце страна на къщата температурата наближаваше нула градуса. От стряхата на плоския покрив капеше вода. Юнкер протегна ръка и улови две капки в дланта си. Отблясъците от заснежените повърхности опариха очите му и те се насълзиха. Наложи се да замижи, та ярката светлина да не го заслепява. Постоя, присвил очи срещу тебеширенобелия пейзаж. Две свраки търсеха плодчета в храст шведски сорбус. Птиците бяха единственият видим признак на живот.