Онзи зад нея притисна тяло в гърба й и я бутна напред, та кучетата да не се измъкнат. Вложи сила, защото животните бяха яки. Натискът изби въздуха от дробовете й и тя жадно се мъчеше да си поеме дъх. Лицето и гърдите й смъдяха и тя прохленчи безсилно, когато с периферното си зрение видя как той щракна катинара с една ръка, докато с другата продължаваше да я държи, все едно не е човек, а парцалена кукла. После я дръпна рязко и с отривисто движение я запокити на земята. Слепоочието й се удари в ледените плочи и за няколко секунди тя изгуби съзнание.
Съвзе се. Установи, че той я е обърнал по корем. Лютивият спрей, сети се тя и ръцете й започнаха трескаво да шарят по земята. Успя да напипа гладкия флакон, но крак затисна ръката й и я настъпи силно. Тя простена от болка. Усети как нещо сграбчи здраво китките й и я вдигна. Отчаяно се мъчеше да намери опора за краката си, та да не увисне с цялата си тежест върху натъртените си рамене и ръце. По цялото й тяло се разпространи тъпа болка.
Все още беше силно замаяна. Раните от одраскването пареха по лицето й. Мъжът я бутна в дневната през вратата на терасата. Тя видя съпруга си, седнал на стол до масата за хранене. На два метра от него стоеше мъж с насочен пистолет.
Какво искаха тези хора? Тя се опита да се успокои. Дали пък въпреки всичко не беше домашен обир? Да искат само пари. Бижута. Телевизора, компютрите.
Принудиха я да легне по корем. Мъжът, който я бе хванал, пристъпи към чанта до вратата. Тя извърна мъчително глава, за да го следи с очи. Усети го, а сега и го видя: беше грамаден, същински великан.
Той измъкна от чантата руло тиксо и се върна. Коленичи до нея, хвана ръцете й, изви ги на гърба и ги овърза с тиксо. После повтори същата процедура с глезените. Накрая хвана краката й и като чувал с картофи я повлече по килима към другия край на стаята.
Цялото й тяло трепереше от шок, от студ, от страх и от недоумение какво се случва. По бузите й се стичаха сълзи. Раните от кучешките нокти смъдяха. Мъжът вдигна от пода ролката тиксо, отиде до пленницата, откъсна със зъби парче от лентата и се наведе над главата й. Тя мигом се досети какво се кани да направи той. Сърцето й се разблъска лудешки.
— Недей — примоли му се тя. — Носът ми е запушен, не мога да дишам през него. Ще се задуша. Моля те… недей…
Той я гледаше бездушно. Невъзмутимо лепна парчето тиксо върху устата й. После откъсна още едно, по-дълго, закрепи го върху вече залепеното и го усука около главата й.
Тя се бореше с надигащата се паника. Не успееше ли да овладее дишането си, след малко щеше да умре. Едната й ноздра беше напълно запушена. През другата всмукваше възможно повече въздух в дробовете си.
Очите й започнаха да привикват към мрака. Въоръженият с пистолета седеше на дивана. Великанът се бе заел да завързва за стола съпруга й. Широко отворените му очи светеха като светлоотразители в мрака.
— Какво сме направили… — проплака той.
— Ние? — Гласът беше нисък и добре модулиран. — Ние не сме направили нищо. Ти го направи. Нали?
— И ще… ще… — Съпругът й се разрида.
Тя усети как паниката отново я превзема. Лигавицата в здравата й ноздра започна да набъбва и тя всмука отчаяно въздух. Чуваше как кучетата лаят, но не с предишната ярост.
— Питаш какво ще се случи с теб? Дали ще умреш? — Мъжът отстъпи няколко крачки назад да огледа произведението си. — Как мислиш?
Съучастникът му стана от дивана и му подаде нещо. Прът или нещо подобно. Великанът го пое. Претегли го в ръка. Съпругът й кашляше и стенеше хрипливо. Стомахът й се сви от страх.
— А съпругата ми?
Великанът се приближи до нея. Застана съвсем близо. Тя не виждаше лицето му, само краката под глезените. Не смееше да вдигне лице. Той се подпря на пръта — не, не беше прът, а метална тръба. В тъмното металът изглеждаше черен, само в най-долната част на тръбата, точно на височината на очите й, проблясваха пет малки, лъскави успоредни резки, сякаш следи от бичкия. Наподобяваха чертички върху приклада на снайперист — така те отбелязват броя на точните си попадения.
— Тя не е… нищо не е направила — заекна съпругът й. — Нали?
Великанът застина неподвижно. И стоя така цяла вечност. От силния страх тя изгуби контрол над пикочния си мехур и усети как по бедрото и дупето й потече топла урина.
Мъжът се обърна и отиде до масата. Разглеждаше металната тръба. Плъзна длан по нея.
— Въпросът не е само какво си направил. А и кой си. Какво представляваш.
Пробно мъжът тупна няколко пъти тръбата в дланта си. После застана зад съпруга й, който отчаяно, но безуспешно се опитваше да извърти глава, за да види какво се случва зад гърба му. Горната част от тялото му беше здраво прикована към облегалката на стола и той можеше да обърне глава само на деветдесет градуса. Отказа се и хвърли към жена си поглед, побрал безмерна мъка и разкаяние.