„Шефа“ — пишеше на екрана. От четири години комисар Ерик Мерлин оглавяваше отдел „Убийства“ в Копенхагенската полиция. Настояваше да го титулуват „началник на Отдела за борба с тежки престъпления срещу личността“, но никой не обръщаше сериозно внимание на изискванията му. Всички го наричаха „шефа на „Убийства“. Или, като Сине, просто Шефа.
Той, разбира се, прекрасно знаеше, че днес тя почива. Явно беше нещо важно. Нещо, заради което щеше да й се наложи да се реваншира на семейния фронт: със секс, с основно почистване на банята, с нещо наистина полезно. Сине добре си даваше сметка за това още преди да поднесе телефона към ухото си.
В продължение на десет секунди само слуша.
— Идвам след… — Не довърши изречението, защото Мерлин бе прекъснал.
Тя се обърна. Нилс се преструваше на зает. Демонстративно дърпаше чекмеджета и разглеждаше метални подрафтови кошници. Отиде до него и поклати печално глава.
— Обади се Мерлин. Ще се наложи да… случило се е нещо сериозно. Мощна експлозия на „Нютор“…
— На „Нютор“ ли? — Нилс смръщи вежди и посегна към ръката й. — Там няма ли… коледен базар?
В продължение на няколко секунди главата на Сине остана напълно празна. После в стомаха й започна да набъбва топла буца. Горещината плъзна по ръцете и краката й, а сърцето й се разтуптя. Тя изтръгна длан от пръстите на съпруга си и си запуши устата. Опита се да каже нещо, но не успя да процеди ни дума. Точно днес нейната по-малка сестра Лиса, съпругът й Якоб и двете им невръстни деца възнамеряваха да се поразходят из коледния базар. Внезапно на Сине силно й прилоша, устата й се наля със слюнка и тя направи отчаян опит да я преглътне, за да не повърне. Днес преди обяд Лиса и семейството й се канеха да разгледат коледния базар на „Нютор“, а довечера бяха канени на гости в дома на Сине и Нилс.
В абсурден опит за екстрено блокиране на ужасяващата реалност умът й смени честотата и за секунда се пренастрои на битова вълна: на печката в кухнята във Венльосе къкри яхния. Изключи ли газта, преди да потеглят към ИКЕА? После обаче страхът се завърна със страшна сила.
— Обадѝ й се — посъветва я Нилс.
Сине извади от джоба мобилния си телефон. Ръцете й трепереха неконтролируемо и тя не улучваше клавишите. Безпомощно подаде телефона на мъжа си. Той набра Лиса и й го върна.
Сигнал „свободно“. Прозвуча три пъти. После: „В момента няма връзка с този номер“. Сине опита повторно. Резултатът беше същият. Тя започна да диша ускорено.
— Успокой се, Сине. — Нилс обви с ръка раменете й и я отведе до висока табуретка зад едно от информационните гишета в магазина. Тя седна. Бореше се да не заплаче.
— Какво й стана на мама? — Ане и Ласе се приближиха и изгледаха въпросително родителите си.
— Нищо — отвърна Нилс. — Нищо й няма. В града се е случила злополука и майка ви ще… след малко… — Обърна се към Сине. — В момента мрежата е претоварена — обясни тихо. — Затова не можеш да се свържеш.
Сине кимна. Вдиша дълбоко. Трябваше да се овладее. Буцата в стомаха й все още си беше там, но лявото полукълбо на мозъка й полека-лека започваше да възстановява нормалното си функциониране. Тя си възвърна способността да говори и да мисли аналитично.
— Спешно ме викат на работа — промърмори. — Ще взема колата, а вие ще се наложи да…
— Не се тревожи — кимна Нилс. — Ще се приберем с такси. — Погледна я настойчиво: — По-добре ли си?
— Да. — Лепна бърза целувка на устните му. Целуна и децата. — Чао, хлапета. И да слушате татко.
Сине хукна. Едва се сдържаше да не се разкрещи на всички пред нея да не й се пречкат. Като по чудо намери най-прекия път към изхода. Качи се в колата, пое си дълбоко дъх няколко пъти и се опита да отблъсне страха, да бъде разсъдителна и да се съсредоточи върху задачата си.
Четирийсет и две годишната Сине имаше чин полицейски комисар и се намираше почти на върха на пирамидалната телефонна верига, наричана още „каскаден модел“. Копенхагенската полиция активираше веригата само в бедствени ситуации. Каквато беше и настоящата. Позицията на Сине налагаше тя да се обади на трима колеги. Като по чудо успя да се свърже с двама. Вече знаеха за експлозията и пътуваха към местопроизшествието. С третия щеше да се опита да се свърже по-късно. Ако той сам не се появеше на площад „Нютор“, където бе избухнала експлозията.
Сине пак набра сестра си. Отново се включи автоматично съобщение, че в момента не може да се осъществи връзка с избрания номер. Тя стисна волана, кокалчетата й побеляха като тебешир. После три пъти удари бедрото си с юмрук и простена от болка. Включи новините по „ТВ 2“ на мобилния и го подпря изправен на арматурното табло пред волана. Поклати глава, ядосана на себе си. Докога ще отлага да си купи поставка за телефон и слушалки с блутуут? Видимо шокирана и леко разчорлена, водещата на новините дрънкаше общи приказки, колкото да запълни ефирното време, защото явно не разполагаше с конкретна информация за инцидента. На площад „Нютор“ е избухнала мощна експлозия, прочете водещата няколко пъти от публикация на копенхагенската полиция в Туитър. Полицейски и медицински екипи вече са на място. Актуална информация по случая ще бъде оповестена своевременно на официалната страница на полицията в социалната мрежа.