За момента беше известно само това.
С изключение на полицейските коли и линейките, летящи към центъра, трафикът изглеждаше удивително нормален. Мобилният на Сине пак се раззвъня. Сърцето й подскочи. Търсеше я Ерик Мерлин. Тя прие разговора и стисна апарата между лявото си ухо и лявото си рамо.
— Шефе?
— Къде си?
— Пристигам след десет минути. Че и по-малко.
— Сине, побързай. Лошо е.
Гаденето се завърна. Отби в бензиностанция до „Вестерпорт“ и няколко секунди седя в опит да се вземе в ръце. После слезе и влезе в бензиностанцията. Очертаваше се дълъг ден. А навярно — и дълга нощ. Купи дъвки, лакрицови парички, желирани бонбони и бутилка сок от джинджифил, ябълка и ягода. И кутия пълномаслено мляко. Кафемашините в Главното управление приготвяха уникално гаден бъркоч, който само на цвят наподобяваше кафе. Сине съумяваше да прокара тази помия само ако щедро я смеси с мляко.
До Централната гара се размина с няколко полицейски коли с включени светлини и сирени на път към Средновековния град. Едва се сдържа да не завие наляво и да ги последва към „Нютор“, за да потърси сестра си.
По улица зад Глиптотеката2 качи колата си наполовина върху тротоара между други две спрели коли. Строго погледнато, там нямаше място за паркиране. Угаси двигателя и вдиша дълбоко. Във въздуха над Копенхаген вече кръжаха хеликоптери. Сине се спусна към входа на Главното управление, поднесе магнитната си карта и мина през пропуска. Хукна нагоре по витата стълба. От първите съобщения за експлозията не бяха изминали и четирийсет и пет минути, но коридорите в емблематичната сграда вече гъмжаха от полицаи — и цивилни, и униформени. На третия етаж тя срещна Ерик Мерлин.
— Вземи си кафе и идвай в ситуационния щаб — избоботи шефът и продължи към залата.
Сине се отби в тоалетната. Заключи вратата и седна върху клозетната чиния. Набра сестра си.
— „В момента няма връзка с…“
Захлупи лице в шепи.
— Мили Боже… — промърмори, докато по бузите й се търкаляха сълзи.
Втора глава
Той седеше на кушетката в една от стаите на голяма еднофамилна къща в покрайнините на Сенсте, градче на остров Зеландия, южно от Копенхаген. Бе израснал в тази къща. А тази стая беше някогашната му детска стая. Когато, осемнайсетгодишен, се изнесе от къщи, кушетката с протърканата маслиненозелена дамаска си стоеше на същото място. Четирийсет години по-късно пак щеше да спи върху нея. Беше само по тениска и боксерки и потреперваше. От една седмица сви страшен студ. Нощем температурата падаше до минус десет-дванайсет градуса. Необичайно метеорологично явление — зона със силно повишено атмосферно налягане над негостоприемния скалист остров Ян Майен в Норвежко море — се бе преместило на югоизток и се бе настанило над северните части на Норвегия и Швеция, откъдето огромни маси леденостуден арктически въздух нахлуваха в цяла Скандинавия. В Дания обаче все още не бе паднала нито една снежинка. В дневната дрезгавина площите зад градината на къщата сякаш бяха застинали в постоянна гримаса. Не се мяркаше нито птичка, нито животно — никаква живинка. Само от време на време помръдваха оголелите клони на дърветата и храстите, разлюлени от поривите на вятъра.
Мартин Юнкерсен, или просто Юнкер, както го наричаха открай време всички с изключение на съпругата му и на по-близките му роднини, чуваше как баща му трополи в другия край на просторната къща. Юнкер си погледна мобилния. Близо единайсет без петнайсет. От дни старецът не бе спал до толкова късно. Юнкер чу как баща му се тътри към банята, а после вдигнатата дъска на тоалетната глухо изтрака и шумно плисна сутрешна урина, пробила огледалната повърхност на водата в порцелановата чиния. Явно тази сутрин баща му успя да уцели. Слава богу.
Юнкер се облегна на стената. Споходи го обичайното през последните три седмици сутрешно съмнение: доколко добра идея е цялото това начинание. Юнкер стана, обу чифт тъмносини джинси и си облече сиво-черен поларен суитшърт.
2
Или Новата глиптотека на Карлсберг — художествен музей в Копенхаген, създаден през XIX век от Карл Якобсен (1842-1914), син на основателя на прочутата пивоварна „Карлсберг“. Експозициите на Новата глиптотека включват произведения на изкуството от Древен Египет, Древна Гърция и Древен Рим, около тридесет скулптури на Огюст Роден, скулптури на Едгар Дега, картини на Мане, Писаро, Реноар, Дега, Сезан, Ван Гог, Тулуз-Лотрек, Бонар и Гоген. — Бел.прев.