Върху етажерка, благополучно преживяла преустройството на книжарницата в полицейски участък, се мъдреше допотопно радио. Юнкер завъртя копчето. В помещението се разнесе слаб звук от китарите на Фрей, Уолш и Фелдър и той започна да припява леко фалшив втори глас на високия тенор на Дон Хенли.
Абстрахира се от песента за хотела в Калифорния, седна зад бюрото в дъното на помещението, включи компютъра и кликна върху новополучен имейл. Помоли двамата полицаи, съставляващи с него щата на местния полицейски участък, да дойдат на работа непосредствено след Коледа. Те откликнаха охотно. Не защото имаше особено голям наплив от кандидати за длъжностите в Сенсте. Всъщност само тези двамата бяха подали документи. Юнкер щеше да се запознае с тях след три дни. Знаеше имената и възрастта им. И каква позицията заемат в йерархията. Набиха Халид, на трийсет и две, полицейска асистентка, преди това бе работила в управлението в Белахьой в Копенхаген. Колегата й, Кристофер Кирк, на двайсет и седем години, стажант, бе изкарал първите четири месеца от практиката си в районното в Нестве. С това информацията на Юнкер се изчерпваше.
Внезапно установи, че звукът от радиото се е променил. Музиката беше спряла. Улови думата „извънредна емисия“, стана и отиде да усили. В историческия център на Копенхаген е избухнала мощна експлозия, извести водещият на новините. На мястото работят спасителни екипи. Съобщава се за много ранени. Още не е известно дали има жертви. Причината за взрива все още не е изяснена.
Юнкер си провери телефона, включен на тих режим. Никой не го беше търсил. Остави го пред себе си върху бюрото и се загледа през прозореца към площада. Оттам тъкмо минаваше млада двойка. Спряха и приковаха поглед в него. Той кимна. Младежът и девойката отминаха.
В продължение на петнайсет минути Юнкер седя напълно неподвижно. Чакаше мобилният му да звънне и ниският глас на Ерик Мерлин да го помоли незабавно да се присъедини към екипа в Главното управление в Копенхаген. Но това не се случи. Нямаше и да се случи, осъзна постепенно той. Запита се дали му домъчня. Беше му домъчняло. Същевременно обаче изпита облекчение, защото не му се налагаше да каже на Мерлин думите, които никога не бе изричал пред когото и да било от началниците на „Убийства“ през целия си професионален стаж.
Че не може да се отзове.
Трета глава
В тоалетната Сине се погледна в огледалото. Очите й бяха зачервени, но не прекалено очебийно. Откъсна парче тоалетна хартия, напои го със студена вода и с леки потупващи движения освежи клепачите си.
Телефонът й звънна. Сине погледна екранчето.
— Здрасти, мамо.
— Сине, миличка, току-що научих. Знаеш ли дали Лиса, Якоб и децата са в центъра? Май щяха да…?
Сине долавяше как майка й се опитва да звучи нормално, сякаш всичко е наред. Гласът й обаче се прекърши. Очите на Сине се наляха със сълзи.
— Сине?
— Да, мамо, днес преди обяд се канеха да ходят на коледния базар.
— Не се ли чу със сестра си? Звънях й… вече сума пъти… но тя…
Майка й се разплака.
— Спокойно, мамо. И аз опитах да се свържа с нея, но в момента мрежата е претоварена, затова няма връзка. Лиса, Якоб и децата са добре, сигурна съм. А сега… сега… — Сине се запъна и си пое дълбоко дъх. — На работа съм и трябва да…
— Майката на Якоб ми се обади, моли да подразбереш нещичко. Ще поразпиташ ли, Сине?
— Мамо, тъкмо пристигам. Още не знам нищо. Освен че…
— По телевизията съобщиха, че е избухнала мощна експлозия. О, Сине…
Отчаянието на майката й подейства заразително.
— Мамо, трябва да бягам. Обещавам да ти звънна веднага щом науча нещо повече.
— Добре — подсмръкна майка й.
— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред, сигурна съм. Целувки.
Сине затвори, въздъхна и облегна чело на вратата. Опита се да потисне раздразнението си — майка й срина психичната защитна стена, която Сине с толкова усилия се бе помъчила да изгради, та да намери начин да съхрани душевното си равновесие. Не беше права да се дразни на майка си и тя го знаеше.
Сине никога не беше стъпвала на място, където е избухнал взрив, но бе разглеждала купища снимки от подобни експлозии в чужбина. Знаеше, че в момента спасителите и експертите криминалисти обикалят разрушенията и търсят части от човешки тела. Внезапно пред очите й се появи страховита гледка как пожарникар вдига от паважа откъснатата окървавена глава на Лиса и я пъха в черен чувал. За да отпъди зловещата картина, Сине насочи мисълта си към въпроса дали да сподели с началника си, че не може да се свърже със сестра си. По-добре не. Иначе ще вземе да я отстрани от разследващия екип, а точно сега тя не би понесла да се мотае без работа.