— Да му се не види дано — промърмори тя, отвори вратата и тръгна по коридора към ситуационния щаб.
Вътре се бяха събрали двайсет и пет-трийсет души. В помещението цареше поразителна тишина. Извадили мобилните си телефони, всички четяха или пишеха съобщения. На два от множеството екрани в залата вървяха новините по „ТВ 2“. Медията явно беше мобилизирала целия си състав. Сине се огледа. Познаваше почти всички присъстващи. Общо взето, съставляваха каймакът на датската полиция. Сещаше се само за един, който липсва: Юнкер. Сред събралите се бяха и неколцина от висшето ръководство, включително директорът на полицията в Копенхаген. Всъщност те не участваха в същинската следователска работа. При подобни мащабни разследвания обаче шефовете често висяха в ситуационния щаб заради тръпката да усетят туптящия пулс на разследването.
Ако някой иска да парализира датските сили на реда, достатъчно е да изстреля крилата ракета в това помещение, помисли си Сине. Двама-трима й кимнаха. Повечето изглеждаха разстроени. А може би, мина й през ума, днес преди обяд роднини или приятели на нейни колеги също са се намирали близо до „Нютор“ и още не са се обадили, че са добре.
И той присъстваше. Усети миризмата му още в коридора. Класиката в жанра „Aramis“ с нотки на кожа, трева и канела. Култовото мъжествено ухание на осемдесетте. И на полицейски комисар Трулс Микелсен. Беше се облегнал на стената до вратата, демонстрирайки цялата си мачовска осанка. Вече две години Сине намираше начин да държи под контрол отвращението си към него. Овладя го и сега.
Съумя да избегне погледа му и се придвижи до мястото си край средната от трите дълги маси. Ерик Мерлин, заел позиция до бяла дъска, се изправи. В продължение на десет секунди мълча. Сине не познаваше по-хладнокръвен човек от своя началник. Никога не го беше виждала да губи самообладание. Независимо по колко зверски начин бяха извършени разследваните престъпления, без значение на какъв натиск ги подлагаха медиите и политиците, Мерлин запазваше невъзмутимо спокойствие и широк поглед върху ситуацията. Този път обаче тя прочете в очите му, че и той е разтърсен.
— Едва ли е нужно да изтъквам, че не сме се сблъсквали с по-тежък случай. Никога досега положението не е било толкова сериозно — изрече тихо той и след кратка пауза продължи: — Ето какво знаем. В 12,08 силна експлозия избухва на площад „Нютор“ — или сред сергиите на коледния базар, или в непосредствена близост. Според първоначалните преценки на криминалистите и съдебните лекари става дума не за авария, а за бомба. Затова ще разследваме взрива като терористично нападение. Както ви е известно, по време на проведената вчера акция срещу бандите около площад „Блогор“ и „Мьолнерпаркен“3, бяха задържани седемнайсет лица, членове на престъпна група, заподозрени да отправят заплахи, незаконно да притежават оръжие и замесени в данъчни измами. Взривът избухна точно докато съдът изслушваше арестантите. Затова пред Градския съд на „Нютор“ се бяха събрали и много колеги, и много членове на бандата. Наши хора има и сред ранените, но не и сред загиналите, доколкото разбрах. По моя информация пострадали са и членове на бандата. Подочух, без обаче да имам официално потвърждение, че сред жертвите от експлозията бил тарторът на „Loyal to Familia“ Ахмад Билал…
— Ура! — прошепна някой. Сине не разбра кой.
— Това не съм го чул — смръщи вежди Ерик Мерлин и продължи: — Затова се налага да работим и по версията за разправа между гангстерски групировки. По официални данни са загинали дванайсет души. Сред тях три малки деца. През близките часове и дни броят на жертвите несъмнено ще нарасне значително, защото мнозина пострадали са в тежко състояние.
Сине вдигна високо ръка. Началникът й кимна.
— Самоубийствен атентат ли е било?
— Според първоначално получените съобщения полицаите не са открили тяло със следи от колан или жилетка с експлозиви. Някои находки говорят за бомба с дистанционно задействане. Съдейки по огледа, взривното вещество е било или в изключително голямо количество, или с огромна взривна мощ. А навярно и двете. Колегите на местопроизшествието съобщават за мащабни разрушения. Целият площад е в отломки. Тежки материални щети са нанесени на Градския съд и на други околни сгради. Голяма част от труповете са зверски разкъсани.
3
„Мьолнерпаркен“ — жилищен комплекс в копенхагенския район „Ньоребру“, където 98% от обитателите (около 2500 души) са с мигрантски произход, предимно от Близкия изток и Африка, преобладаващата част — под 18 години. Смята се за свърталище на гангстерски банди, с концентрация на нискообразовани и криминално проявени лица. — Бел.прев.