Уондър ме изгледа мръснишки и отговори:
— Много буквално приемаш нещата бе, мамицата му.
04:07. Уондър завъртя дръжката и леко бутна вратата навътре.
Аз влязох вътре сантиметър по сантиметър.
Фоайето беше чисто и незащитено. Никакви лазерни лъчи, никакви детектори за движение — поне аз не виждах такива. Разумно. Това позволяваше на дежурния да влезе, ако иска. След като реших, че всичко е наред, внесохме неподвижния полицай под наем и стола му през вратата и ги сложихме до стената.
Кабинетът беше далеч по-малък, отколкото очаквах. Смятах, че фирмата на Вернер би наела цял етаж — или най-малкото цялата предна страна на сградата. Вместо това открихме скромен апартамент с четири стаи. Имаше фоайе с едно бюро, сякаш нагласено за приемна и стая на секретарката, с телефон с три линии и факс. Следваха две малки, безлични стаички без прозорци. Във всяка имаше бюро с настолен компютър тип минитауър, телефон, малка кантонерка, стол зад бюрото и два пред него. Имаше и главен кабинет — този, който видях от балкона, и единствено той гледаше към улицата.
Като внимавах да не се приближавам до лазерната аларма под прозореца, внимателно проучих офиса на Вернер Лантос. Бюрото лъщеше, сякаш никога не е било използвано. Върху него точно по средата се намираше компютърът, който бях видял от балкона — преносим „Тошиба“, който просто чакаше да го отворят и пооткраднат файловете му.
Протегнах ръка към машината, за да отворя капака.
— Дик — не! — Гласът на Ави. — Не се приближавай до него — прошепна той.
Отстъпих с ръка във въздуха.
— Какъв е проблемът?
— Старият ти приятел Ахуд е проблемът — отговори Ави. Взе фенерчето и започна да свети около компютъра. — Техническият отдел на Мосад направи тридесет и шест експлозивни устройства за поставяне в компютри „Тошиба“ — същия модел като този — по указание на министър-председателя. Горе-долу по същото време, когато получи и разрешението да преконфигурира няколко клетъчни телефона.
— О?
Разбирах за какво говори. Но за онези от вас, които не са чели новините наскоро, ще кажа, че израелците са майстори на финото изкуство на миниране на вещи като телефони и компютри и тяхното вкарване в офисите или колите на хора, обявили война на цивилните граждани на еврейската държава. В наши дни използват Семтекс-А3, еврейската мутация на многоуважавания чешки пластичен експлозив, който не може да бъде засечен дори от най-изтънчените летищни сензори. Разбира се, направиш ли такава бомба, тя може да се качи дори на самолет и да отлети до назначението си без страх, че ще я открият.
Съществуват различни начини за взривяването на подобни бомби. По принцип компютърната бомба гръмва, когато вдигнеш капака. Телефонът може да се детонира от глас (с помощта на чип, програмиран с гласовата честота на жертвата) или от разстояние, в който случай някой агент наблизо натиска бутон-спусък с радиосигнали или пък някой в другия край на линията изпраща електронна команда „огън“. Както и да е, телефонът прави „бум“ и пръсва главата на нещастното танго, което го държи.
— Направиха ги за работа срещу Хизбула и Ислямското братство — обясни Ави, въпреки че знаех това.
Аз не опитвам да си играя с импровизираните експлозивни устройства на другите, освен ако не е абсолютно необходимо. Те са непознати и опасни.
— Можеш ли да го изключиш?
— Ако е от нашите устройства, със сигурност мога. Така са направени, че да могат да се слагат и изваждат от компютъра за секунди.
Израелецът отвори капачето за PCMCIA картата и насочи фенерчето вътре.
— От нашите е — решително заяви той. Извади картата и я огледа критично. — Biduke — абсолютно.
Вдигна я нагоре, за да може да я разгледа в светлината на фенерчето.
— Експлозивът е вкаран тук — обясни той, като сочеше към картата, която на мен ми изглеждаше нормална. — По този начин могат да бъдат изпращани и давани на нашите тайни агенти, които не трябва да изпълняват никакви технически операции.
— Как не позволяваш компютърът да гръмне, когато не трябва?
— О, нашите хора в Тел Авив преконфигурираха схемата в картата, за да може схемата да се включи при вкарване на картата в компютъра и да се изключва при изваждане. Така мога да използвам компютъра и да демонстрирам колко е безопасен, след това да го затворя, да разменя картите и когато лошият го включи — бум и чао. Голям заряд е. — Ави огледа стаята. — Повече от достатъчно да изравни всичко тук. По дяволите, едно такова устройство събори цяла вила в Ливан.