Справиха се далеч по-добре, като се стигна до записите на електронната таблица. Всъщност успяха да сглобят повече от 90 процента от информацията.
• Един файл показваше редица прехвърляния на руско оръжие за китайците — само през последните шест месеца над шестдесет милиона долара бяха сменили собствениците си. Това, приятели, позволява да купите много автомати АК-47 и друго малокалибрено оръжие. Питах се за какво, по дяволите, им трябва на китайците руско оръжие, след като те бяха петият по големина износител на оръжие в света.
• Втори файл съдържаше информация за крадени ядрени материали. Виктор Гринков и приятелчетата му продаваха verbotten85 технологии на всеки с твърда валута. Разгледах списъка. Включваше Пакистан, Иран, Ирак, Либия — и сирийците.
• Трети файл съдържаше данни за руски инвестиции зад граница. Чрез поредица от несъществуващи фирми и други паравани ивановците се опитваха да се напъхат в голям брой високотехнологични области. В това имаше смисъл — руснаците винаги са изоставали в технологиите. Сега използваха твърдата си валута, за да купуват западни фирми, произвеждащи всичко от микропроцесори до кодиращо компютърно оборудване. Единственият проблем — доколкото разбирах — беше, че Вернер Лантос е загребал двадесет и пет милиона долара от оперативната сметка на ивановците, за да покрие загубите от инвестициите си.
• Четвърти файл показваше влогове в доверителна сметка на Каймановите острови, разкрита от Вернер Лантос за някой си на име Бартлет Остин Вайът младши. Файлът беше отчасти заличен, но отпреди осем месеца в тази сметка стояха малко повече от половин милион долара. Това са доста сребърници за собствената ти страна.
• Един пети файл проследяваше частните инвестиционни сметки на Лантос — онези, с които обработваше бакшишите на ивановците. Името на Виктор Гринков се показа на самия връх на списъка. Човекът, който управляваше руското Министерство на вътрешните работи, имаше инвестиции в рискови акции в Хонконг. Акции, които според цифрите бяха загубили осем милиона доларчета през последните шест месеца.
А и Виктор не беше единственият руснак, загубил рубашката на гърба си на пазара в Хонконг. Имаше още пет-шест сметки на имената на различни Ивановци, до една контролирани от Вернер Лантос.
Очите на Ави се разшириха:
— Има сметка на И. Катавцев — това е Игор Катавцев, председателят на Комисията по разузнавателните въпроси в Думата — каза той. — И Сергей Павлов.
Израелецът подсвирна впечатлен.
— Павлов ръководи ГРУ.
Това съкращение означава Главно Разузнавателно Управление на руската армия.
Погледнах към Ави:
— Питам се дали някой в Москва знае за тези неща?
— Съмнявам се. Тези хора не са по изтънчените финанси. Те предпочитат авоарите им да бъдат инвестирани в хубави, безопасни швейцарски или бахамски сметки. Според мен Лантос си е вземал от парите им, когато ги е изнасял от страната.
— Не става дума за личните сметки. Те са достатъчно лошо нещо. — Потупах с пръст върху листа хартия, на който Уондър беше отпечатал оперативната сметка на руснаците. — Това е по-лошо.
Лошо и още как. Ставаше дума за прост като целувка план, тръгнал в лоша посока. Вернер беше изгребал около осем до десет милиона долара от руските си партньори. Използвал беше парите, за да разкрие сметки на техни имена в борсата на Хонконг. Тези сметки му даваха възможност да купува с около петдесет милиона долара. След това беше инвестирал всичко в маргинални сделки — което значи, че е платил част от цената, когато купува акциите, като остатъкът се заплаща по-късно. Планът му беше да заплати всичко, след като акциите повишат цената си, след това да ги продаде и да върне десетте милиона в сметките на руснаците в Женева или Бахамските острови, или където и да са. Но маргиналните инвестиции се объркали, банките си поискали парите и бедният Вернер ги изплащаше с все повече и повече от парите на ивановците.
— В крайна сметка Виктор и останалите руснаци са вътре — казах, като гледах екрана — с около петнадесет или двадесет милиона от откраднатите с труд печалби.
Дръпнах мустака си.
— Може би ще трябва да разпечатаме тези документи и да ги изпратим по факса в Москва, за да видим как ще се оправят с Вернер.
По лицето на Ави се разля злокобна усмивка.
— Това може — в тефтерчето си имам всички номера на министерството. Още по-забавно ще бъде да разгласим всичко — да го пратим на новинарската агенция „Интерфакс“.