След като излязох отгоре, се юрнах сред групите туристи, студенти, уличници и пътуващи музиканти по „Рю де Ар“, направих тесен кръг около няколко магазинчета, кафенета и пицарии и се върнах по собствените си следи. Не забелязах да ме следят.
Не бързах, разходих се по площада, като потайно проверявах тила си, докато разглеждах рафтовете с книги и картини в антикварните магазинчета. Nada. Небрежно се пуснах обратно към Сена при „Пон Ройял“ и изминах дългия път до кафене „Августин“, като спрях в три приятни бара, за да опитам кафето — и да проверя за опозиция. Нямаше такава.
13:15. Ави все още не беше се върнал от уговорената си среща и затова двамата с Уондър внимателно проверихме телефона, за да сме сигурни, че не е бъзикан.
Не бях ли обзет от параноя? Не, не мисля така — а вие?
Уондър го обяви за чист. Затова изключих един от телефоните на семейство Леклерк, свързах моя (той си имаше преходник за европейските системи, тъй като са го пратили за Париж) и набрах номера, който Бръд ми беше дал.
Кени Рос отговори на третото позвъняване:
— Рос.
— Здрасти — аз съм.
— Значи си получил апарата. Добре.
— Какво става?
— Това ти трябва да ми кажеш. При мен има един четиризвезден, който е ужасно нетърпелив да разбере какво става, по дяволите.
Всичко по реда си.
— Ти как ми прати телефона? — Притеснявах се да не бъдем разкрити.
— Председателят ме накара да се обадя директно до някой си в посолството и да ти го оставят. На чисто си.
— Не си го взел от някой от Християните в действие, нали, адмирале…
Той мълчеше, за да дешифрира думите ми. След това:
— Не, не, Дик — уредихме един от телефоните на председателя, дето са без онзи проклет чип.
Добра новина. Съвсем в началото на осемдесетте години тогавашният директор на Агенцията за национална сигурност, вицеадмирал Боби Рей Инман, който не харесваше факта, че не може да чете пощата на всички, си издейства позволение за разработване и използване на компютърен чип, който впоследствие беше инсталиран във всички осигурени срещу подслушване комуникационни системи. (Всъщност тъй като Инман имаше страхотно политическо влияние, той издейства чипът да бъде инсталиран и в комуникационните системи на всички други правителствени служби, които си предават секретни съобщения, включително Министерството на отбраната, Министерството на енергетиката, а дори и АКБД, произнасяно АКА-В-БИДЕ, и означаващо Агенцията по комуникациите в Белия дом.)
Този чип позволяваше на Агенция Безименна да подслушва дори най-сигурния трафик86. Но през 1996 г. Обединеното командване на началник-щабовете се договори с „Моторола“ за комуникационно оборудване от пето поколение, което въпреки гневните викове на Агенцията за национална сигурност не съдържаше този чип. Причината се криеше в това, че председателят на Обединеното командване, както и другите шефове в него искаха да имат собствена сигурна мрежа, за да говорят на спокойствие със своя главнокомандващ. И тъй като Обединеното командване може да упражнява известен натиск върху топките на бюджета и ресурсите на Агенцията за национална сигурност, я заплашиха, насилиха, шантажираха и притиснаха, докато си получиха исканото.
И затова можех да докладвам ситуацията на адмирала, без да скривам нищо (с единствено изключение, разбира се — присъствието на Уондър), и да спирам и да повтарям, докато той си записва. Едва след като свърших, запитах онова, което всъщност ме интересуваше: трябваше ми да изместят един спътник FORTE. Без него работехме на тъмно.
Дочух отваряне на врата. Ави ми махна с ръка от антрето.
— Адмирале, задръж за секунда.
Притиснах длан върху слушалката.
— Е?
— Заминали са — изтеглили са се. Взели са чартърен самолет от Швейцария. Маршрутът включва петчасов престой в Женева, а след това една нощ в Кипър, с крайна отправна точка Бейрут.
Шибаният план влизаше в действие. Не можеше и да бъде друго. Струваше ми се напълно логично, че Лантос ще изтегли пари от сметката си в Швейцария, ще вземе малко мускулна сила от Кипър и ще се отправи за Дамаск, като стигне в Бейрут. Шибаната птица FORTE ми трябваше — и то веднага.
— Нещата май ще се разкрият с гръм — казах на Кени Рос. — Нямаме време за губене, адмирале.
— Тук срещаме голяма съпротива — отговори той. — Птицата над Китай не може да бъде местена. Председателят натиска здравата за изместване на онази над Украйна, но му казват, че ще минат поне дванадесет или шестнадесет часа, преди да успеем, ако изобщо стане. Адски трудно е, Дик, след като не може да каже за какво точно му трябва.
86
Чипът се нарича ДРЕК, от Дигитално Разузнаваем Електронен Компонент. ДРЕК позволява на Агенцията за национална сигурност да декодира сигнали и да проследява точката, от която са изпратени. В началото на деветдесетте години Агенцията за национална сигурност убеди Конгреса да й позволи да монтира ДРЕК-чипове във всяко закупено от правителство оборудване за секретни комуникации. Агенцията се аргументираше с възможността да се избегне злоупотреба с него, както и да помогне за откриването на откраднато оборудване, защото точката на излъчване на сигнала може да се определи. Всъщност Агенцията за национална сигурност просто искаше да чете секретните съобщения на всички — от вътрешната електронна поща на ЦРУ до поверителните телеграми на Държавния департамент и протоколите на Белия дом и Съвета за национална сигурност, което би й осигурило огромна политическа сила в тези дни на орязване на бюджета за разузнавателните служби. Само Обединеното командване на началник-щабовете и шефовете на съставните му служби успяха да се спасят от плана за тотално подслушване.