Затова му напомних:
— Ави, помниш ли, като ти казах, че Ахуд май не е на страната на ангелите?
— Е?
— Е, ти какво ми отговори?
Ави ме изгледа с празен поглед.
— Отговори ми — продължих, — че Ахуд е на страната на Ахуд.
Лицето му показваше, че ме е чул, но му е трудно да го смели. Ави има много големи ценности — обича страната си. Вярва силно в онова, което върши. Аз също. И затова разбирах гнева, болката и нуждата от отмъщение. Но за да постигнем този последен елемент, трябваше да идем на изток.
— Чуйте, братя кръстоносци — казах, — време е да наточим сабите, да опаковаме ризниците и да тръгнем за Светите земи.
Уондър стоеше с ръце на хълбоците:
— И кой си ти, така изведнъж бе, мамицата му? Крал Ричард Лъвското сърце ли?
— Че какво му е лошото, мамка му — крал Ричард ми звучи съвсем добре.
Уондър се обърна към Ави, който въпреки всичко беше се усмихнал:
— Изглежда, иска да е крал.
След това се обърна към мен:
— Е, в такъв случай май трябва да кажем: „О, благодаря ви, Ваше гноемъдо Височество“ и „с ваше позволение, Ваше сфинктеролико Богоподобие“ — каза, поклони се подлизурски като във филмите със звезди като Джон Агар, Базил Рабтоун и Ивон де Карло. — Е, добре, Ваше лайногъзо Величие — можете да бъдете крал Ричард Лъвското сърце. Но само за непознати. За онези от нас, които те познават и обичат, шкипере, винаги ще си останеш Дик, Лъвското сърце87.
Част трета
Матрьошка
Глава
19
Тел Авив беше нехарактерно топъл и задушен за сезона — имах чувството, че се намираме в Барбадос, а не на летище „Бен Гурион“, когато преминахме през вратата и стъпихме на стоманените стъпала на елеватора. Дошли бяхме със самолет на „Ер Франс“ от летище „Де Гол 2“, за да не привличаме внимание. На излизане от Франция повечето опитни пътници предпочитат да летят с „Ер Франс“ или „Ел Ал“ от „Орли“ — по-старото летище право на юг от Париж. „Орли“ е много по-близо до града, а и самолетите не са толкова претъпкани. Но тъй като то е центърът за повечето полети към Африка и Близкия изток, се следи от френските, израелските, египетските, мароканските, либийските, сирийските, иранските и иракските разузнавателни служби. Предполагам, че 25 процента от хората, работещи в пътнически агенции, охрана, наземна поддръжка и офисите на различните авиолинии, са всъщност разузнавачи, тайни агенти и/или оператори под прикритие.
Затова пропуснахме „Орли“, хванахме автобуса за „Де Гол 2“ от „Порт Майо“, борихме се с тълпите туристи в терминала, пихме бира с надценка и летяхме в натъпкан до козирката самолет A-300 Еърбъс на „Ер Франс“ с равнодушен персонал, който излетя със закъснение от три часа и половина и пристигна в Тел Авив много след като се стъмни. Ави ни остави с Уондър да се качим на автобуса до терминала и да се борим с дългите опашки в миграционната служба. Него го познаха още като слизаше по стълбата към бетона, махнаха му с ръка да отиде встрани, посрещнаха го топло и го напътиха в един светъл на цвят седан, който бързо замина в посока, противоположна на главния терминал.
Двамата с Уондър се качихме в автобуса до огромната зала за пристигащи, застанахме на опашката, докато паспортите ни бъдат подпечатани от една униформена МСВЖ — това е млада сладурана на възраст за женене, ако сте забравили — и след това взехме багажа си. Минахме по коридора край небрежно отпуснати митничари и излязохме от терминала с климатична инсталация в задушната нощ, като си проправяхме път през тълпата, която чакаше пристигащи приятели и роднини. С бой се добрахме до тротоара, пуснахме багажа и се огледахме за Ави.
Никакъв не се виждаше. Стояхме така около пет минути, отбивахме атаките на шофьорите на таксита и лимузини, които обещаваха най-добра цена, мистър, на иврит, английски, арабски, руски и турски. След това в зоната за паркиране, където се намирахме, рязко спря един бял малък седан и фаровете му примигнаха бързо няколко пъти.
Вперих поглед в предното стъкло. Ави беше. Махаше ни.
— Тук, тук — извика той. — Уредих кола.
Доста години бяха минали от последното ми идване в Израел и честно казано, страната изглеждаше съвсем различна. Повечето хора, които не са били тук, смятат Израел за страна, пълна с шатри на бедуини, финикови палми, цитрусови горички и камили — нещо като Дисниленд на Саудитска Арабия, или го смятат за продължение на Източен Манхатън — не толкова страната, в която тече мед и мляко
87
Игра на думи с името Ричард. Съкратената форма Дик има и жаргонно значение мъжки полов орган. — Б.пр.