Е, приятели, събудете се и помиришете: не, Израел е една съвременна, жива страна. Може да сте в Близкия изток, но Тел Авив наподобява повече Маями, отколкото Дамаск. Сега излезете ли от летището, попадате изведнъж на високоскоростна странична лента, която ви въвежда на супермагистралата между Тел Авив и Йерусалим. Да, още има цитрусови горички и памук и соя до шосето в посока Йерусалим край възвишенията Латрун. Но идете на запад, към крайбрежната равнина на Тел Авив, и движейки се със стотина километра в час, ще се озовете сред офис-комплекси от стъкло и стомана, универсални магазини и огромни квартали с модерни жилищни блокове.
Всъщност изобщо не си спомнях маршрута до Херцлия. През годините след идването ми беше изградена цяла нова шосейна мрежа. Спомнях си натоварено движение със задръствания. А сега виждах магистрала с осем ленти, позволяваща непрекъснато шофиране под натиска на тестостерона.
Споменавал ли съм, че израелците имат специално отношение към околните, когато са зад волана? Не? Е, нека кажа следното: не мислете, че ако някой израелски шофьор прилича на равин (или друг духовен служител), би дал и другата буза и би ви оставил да го надминете на магистралата.
Обръщането на другата буза е канон от Новия завет. Богът на Израел, Яхве — името, на което не може да се даде име, — е богът, извел Мойсей от Египет. Яхве е такъв господ, какъвто си го представят тюлените: жилав, неотстъпчив старозаветен Бог на Войната — Бог, дето казва: „Затрий спомена за Амалека под небето.“89
С една дума: не ви трябва да се правите на състезатели пред онзи благочестив брадат човек с реното ето там, дето е облечен в черно като равин, носи плетена kippa (шапка) и има peyot (ортодоксални къдрици отстрани на главата), защото той няма да се помоли за вас — просто ще натика задника ви в мантинелата и ще махне за litrahot — довиждане до скоро, — докато се търкаляте надолу. Ави, чието държане обикновено отговаря на спокойния му глас, сега натискаше еврейския педал до еврейския метал и летяхме със 160 километра в час на север около Тел Авив без никакви светофари, докато стигнахме огромен пътен възел, за който нямах никакви спомени.
— Това не бяха ли ниви?
— Да — процеди през зъби Ави, като рязко изнесе колата вляво и отново удари газта в пода. Прелетяхме край Рамат Хашарон, където бях прекарал многобройни нощи с джин „Бомбай“, а офицерите от израелските военновъздушни сили се надпиваха с мен с еврейската пиячка — уиски J&B90, — и продължихме право на запад, към морето.
Край огромния тенис-център отляво видях светлините по крайморското шосе и изведнъж се озовахме на кръстовището Гелилот. Отдясно над шосето се виждаше ниският, извит силует на главното управление на Мосад. В съседство с него, но в различен комплекс от сгради, над огромен супермаркет се намираха много от офисите на АМАН. Ави отклони колата по лявата лента, вмъкна се край един трактор с две ремаркета, стрелна се през една забранена за преминаване отсечка и предприе слалом сред трафика към Хайфа на север.
— Почти стигнахме — каза триумфално. — Може да съм бил стария рекорд.
Изпревари едно „Волво“ комби, изпълни нелошо занасяне с четирите колела и се качи по изходната лента с надпис „плаж“ на иврит и английски език. Завихме наляво, мушнахме се под магистралата и — посрани Боже! — се озовахме посред шибания Бевърли Хилс.
Последния път, когато бях в дома на Ави — преди около шест години, — карах по разбит коларски път през една грозна и покрита с боклуци промишлена зона, опасала плажния район Херцлия Питуах като ръждив пояс.
Нищо не беше останало от тази зона. Сега Ави караше по широки улици, пълни с пешеходци и осеяни от кафенета и модни италиански, френски и ориенталски ресторанти. Взирах се през предното стъкло. Вляво от мен един дълъг булевард с улични лампи в модернистичен стил правеше завой към морето.
— Какво е това? — попитах Ави.
— Пътят към новото пристанище за яхти — завършиха го миналата година. В него има хиляда и петстотин яхти.
— Я, а аз мислех, че в целия Израел едва ли има хиляда и петстотин лодки.
— Нещата се промениха, Дик.
Изглежда, беше така.
Ави направи ляв завой и тръгнахме покрай висока дървена ограда, зад която имаше двуетажни тесни къщи в различни стадии на изграждане. Посочи към оградата, на която се виждаше плакат с дузина вили.