След вечерята свързах телефона към розетката в хола, чух свободен сигнал в слушалката и набрах номера. Веднага се свързах с Кени Рос. Адмиралът имаше добра и лоша новина. Добрата: председателят си беше свършил работата и спътникът FORTE се намираше на позиция. Имало доста спънки и препирни с Управлението. Но накрая от Ленгли съвсем неочаквано оттеглили възраженията си и спътникът се преместил.
Първото си прелитане направил преди двадесет минути — и приел ясна картина. Мамка му — това значеше, че сме готови да оскубем това място до шушка. Развълнуван като майкооскубвач, аз си записах координатите, които Кени ми продиктува.
Махнах на Ави и той плъзна към мен една карта. Бяха си направили шибания обект точно на югозапад от Дамаск, между ливанската граница и демилитаризираната зона — удобно за тангата от Хизбула, трудно за контрол от Обединените нации и достатъчно близо до Израел, за да позволява използване на конвенционална артилерия за ядрените снаряди — дори едно 155-милиметрово оръдие би свършило работа.
След това дойде лошата новина. Моята операция трябваше да чака, докато не се решат някои проблеми във Вашингтон и тук, в Йерусалим.
Чакането да върви на майната си — исках конкретни сведения.
— Това са хора със заплати доста над моята категория — каза ми Кени, — не си прави труда да питаш.
Въпреки това попитах. В края на краищата телефонът беше осигурен срещу подслушване, а и нямах какво да губя.
— Свързано е с Белия дом, Ленгли и израелците — въздъхна Рос. — Не съм запознат с детайлите, но от генерал Крокър разбрах, че израелците искат нещо да се направи по определен начин и в определено време и дотогава не искат да сътрудничат. Знам само, че Крокър изпуска пара. Искам да кажа, че е адски разгорещен.
— Тъкмо по-лесно ще мога да действам — отговорих. — Няма време, адмирале, а аз искам тези копелета.
— И ние, повярвай. Но позволи ми да говоря в прав текст, Дик, защото и моят задник виси на простора. Твоята операция се прекратява до нареждане от мен или генерал Крокър. Точка. Край. — Линията замлъкна. — Трябва да тръгвам — обади се Кен Рос след малко.
— Адмирале…
— Какво, Дик? — В гласа му се долавяше раздразнение.
Размахах диво ръка към Ави и с мимики му поисках преносимия компютър, който бяхме взели от офиса на Лантос.
— Адмирале, можеш ли да свържеш своя телефон към компютър?
Дочух приглушения глас на Кен, когато постави ръка върху слушалката и зададе същия въпрос на хората си.
— Казват ми, че мога, ако ми дадеш минутка-две и ако затвориш и ни набереш пак. — Той замлъкна. — Защо?
— Преди да вземете окончателно решение — казах, — искам генералът да види нещо.
— Окончателното решение е взето — отвърна Кен Рос.
— Адмирале…
Предполагам, че тонът ми беше достатъчно напрегнат, за да го убедя, защото гласът му омекна:
— Добре, Дик… изпрати каквото имаш до пет минути и ще го предам. Но действай бързо, защото има среща и вече крещи да идвам, а аз го бавя, защото говоря с теб.
— Ясно, ясно.
— О, и не разчитай на нищо — председателят е срещу тази операция от политическа гледна точка и според мен няма да може да направи никакви промени точно сега.
— Опитвам се никога да не си правя догадки, адмирале.
Затворих телефона.
— Ави…
Обясних какво искам.
— Страхотна идея — отговори Ави. — Само че имаме дребен проблем.
— Който е?
— Който е, че единственият модем в къщата е направен от мощни експлозиви.
Имаше право.
— Можем ли да използваме настолния ти компютър. — На масата в бърлогата му имаше голям ръбест Ай Би Ем.
— Не — той поклати глава. Помисли малко. — Нямам модем. Но можем да закачим компютъра към принтера и да отпечатаме каквото ти трябва, а после да го изпратим на твоя адмирал по факса. Имам факс.
— Колко бързо може да стане?
— Колко искаш да отпечаташ?
— Всичко.
Ави се почеса по брадата.
— Двадесет — двадесет и пет минути. — Видя изуменото ми изражение. — Дик, не всеки има лазерен принтер. Аз подарих моя на Ори за сватбата — остана ми само старият матричен принтер, а той прави четири минути за страница.
— Искаш да кажеш четири страници за минута.
— Не, четири минути за страница.
Майната му на Дики. Отново набрах Кен Рос и обясних, че ситуацията е преминала в стадий „Нещата са наистина осрани без надежда за почистване“. Изобщо не го зарадвах. (И трябва да ти кажа, нежни читателю, че това е слабо казано.)