Но докато псуваше, стенеше, охкаше, въздишаше и сипеше заплахи, Кен Рос не ме изостави.
— Дай проклетата информация — каза, очевидно адски разярен. — Ще направя каквото мога.
Поставих слушалката на масата и казах на Ави какво се надявах да стане, когато Том Крокър получи материалите от компютъра на Лантос. Той веднага се извини и слезе в офиса си в мазето. Секунди по-късно дочух тракането на древния принтер, който разпечатваше съобщенията за факса.
Три четвърти час по-късно разполагах с десет страници за излъчване. Изпратих сметките за въоръжението, както и няколко страници от другите финансови портфейли на Лантос, включително доверителната сметка, която беше разкрил за Барт Вайът на Каймановите острови.
22:30. Мики отдавна спеше. Двамата с Уондър седяхме в хола и обсъждахме алтернативите — такива имаше съвсем малко — и сърбахме червено вино, отгледано в израелски лозя, засадени за първи път дълго време преди към Стария завет да се прибави Нов завет. Докато разговаряхме, чувахме Ави, увлечен в серии гневни разговори на иврит, произнасян със скоростта на автомат „Узи“ на пълен картечен огън. Когато с Уондър се появихме при него в 01:45 на път към спалнята на втория етаж, той все още стоеше на телефона и спореше.
След това изведнъж стана 03:20, когато усетих, че кучетата са се размърдали. Е, за да бъда точен, ще кажа, че долових драскането на ноктите им по каменните плочки, докато тичаха напред-назад. Измъкнах се от леглото, вмъкнах се в едни шорти и слязох долу. Ави стоеше в слабоосветеното фоайе в шорти и сандали, и тениска. Очите на Билбо и Клео светеха и двете кучета оживено очакваха малко развлечения.
— Вече само по това време минава номерът с разходките по брега — обясни Ави, докато се измъквахме навън, а двете кучета скачаха в близки кръгове около нас.
Изминахме сто и петдесет метра до едни тесни и дълги стълби от улицата към плажа.
— Едно време всички водеха кучетата си на плажа. Оставяха ги да тичат и да си вършат работата. Преди пет години построиха първото жилище — ето това там. — Той посочи един десететажен блок от стъкло и тухли на двеста метра от лявата ни страна и продължи с недоумяващ глас: — Искаха четвърт милион за апартамент с две спални и изглед към морето, и ги получиха. Даже имаше списък с желаещи.
— Четвърт милион шекела?
— Шекели друг път — долари. Пари в брой. Гущери. Както и да е, построиха още половин дузина блокове и цените скочиха още, а сега има всевъзможни наредби за това какво можеш и какво не можеш, включително да не пускаш кучетата да серат по този новобогаташки пясък.
Зави на север по мокрия пясък, като морето остана от лявата ни страна. Кучетата тичаха около нас в широки кръгове. Няколко минути ходихме един до друг с ръце зад гърбовете, замислени така, както може да се замисли човек на тих плаж посред нощ и около него играят звуците на водата, вълните и вятъра.
Накрая Ави каза:
— Знаеш ли, няма да е лесно, ако продължим.
Ударих лявата си длан с юмрука на дясната.
— Хайде де, Ави, какво е животът без малко предизвикателство от време на време?
— Не, сериозно говоря. Казаха ми съвсем недвусмислено, че онова, което искаш, е немислимо.
— Добре — ако искаш, оттегли се. Аз ще ида сам.
Той погледна на север, свирна тихо и късо и кучетата се втурнаха към нас.
— Не е там работата. И дума не може да става за оттегляне — заедно започнахме тази работа и заедно ще я завършим.
Хареса ми това, но се запитах защо. Нямаше видна причина Ави да иска да ме подкрепи дотам, че да провали собствената си кариера, и му го казах.
— Не разбираш — отговори. — Тук залогът е много по-голям от Ахуд Голан, макар да съм убеден, че е предател, дяволите да го вземат, или Вернер Лантос, или цялото контрабандно оборудване с двойно предназначение и руските оръжия. Да, всичко това е важно. Но аз всъщност се боря и залагам кариерата си за душата на държавата Израел, Дик.
Не разбирах накъде бие и му го казах.
— Бия натам, че сме се забъркали в сложна политическа ситуация. Ти започна всичко с благословията на твоя председател. Аз започнах с благословията на моя директор. Но нещата са се променили.
— Моят председател все още иска да пречукам онези минетчии. Иска оня обект да бъде разрушен.
— Така иска и шефът ми. Не забравяй, че преди да оглави АМАН, беше оператор. Отиде в Тунис и лично тегли куршума на Абу Джихад. Иска да идем и да направим необходимото. Но както знаеш, неотдавна тук дойде ново правителство.