— Е?
— Ами приоритетите се изместиха. Много голям натиск има върху Съединените щати да не си врат носа в района и да оставят нашето правителство да си върши нещата по свой начин.
— Това е откачено, Ави.
— Прав си. Но е факт, че във Вашингтон има много хора, които биха искали промяна в начина на действие на САЩ в Близкия изток. И нашето ново правителство сега ги улеснява. Аз като войник трябва да изпълнявам заповедите си и да защитавам страната си. Няма проблем с това. Но като израелец — аз съм роден тук — имам по-висша мисия. Тази мисия е да не допускам страната ми да стане… — започна да търси подходяща дума — порочна. Не порочна като Содом и Гомор, а в политически смисъл. Според мен сега има такава опасност и съм готов да заложа кариерата си, за да го спра, точно както и ти. — Замълча и погледна през рамо. — В крайна сметка политическата ситуация се е изменила — тук и във Вашингтон. И затова твоят председател те изостави.
— Не ме е изоставил. Просто задържа нещата.
— Да бе. Точно така. — Ави говореше с явна ирония. — Дик, погледни фактите: за мен е очевидно от няколко часа насам, че твоят председател води тежка кампания срещу Белия дом, Държавния департамент, ЦРУ и кой знае още кого.
Понечих да кажа нещо, но Ави не млъкваше:
— Знам всичко това, защото моят шеф в АМАН води същата битка с министрите в Йерусалим. И знаеш ли какво са му казали? „Долу ръцете от руската мафия. Долу ръцете от Вернер Лантос. Долу ръцете от всичко.“ Моят шеф е страхотен човек, точно както и твоят. Но в момента, изглежда, директорът на АМАН го получава отзад и си го изкарва на мен. — Наведе се, взе една мида и я захвърли във водата. — Нещата в Израел са различни, Дик. Всичко започна с убийството на Рабин. А сега, сега цялата идея на държавата е… мутирала.
Погледна ме с болка и замислена усмивка.
— О, дали идеите мутират?
Ави сви длани в юмруци.
— И тази вечер спряха твоята операция. Спряха и моята. „Стоп. Не работи с американеца. Точка.“
— А ти искаш ли това?
— Не, разбира се.
— Ами нека тогава да им го начукаме. Майната им на апаратчиците. Да го намъкнем на бюрократите. Ще продължаваме напред — в нападение, в нападение и пак в нападение. Нека те да събират шибаните парченца, след като свършим. А междувременно ни остава да наритаме някои задници и да раздадем наказания, а може би и да очистим няколко танга.
— Това са само приказки, Дик. От онези лайна, дето обичаш да разхвърляш натам-насам, за да изненадваш хората. Много добре знаеш, че не можем да продължим като двойка каубои. Твърде много неща са заложени тук.
Прав беше, разбира се. И въпреки буйната ми реторика в никакъв случай не можех да изложа своята страна на опасност.
— Ето защо беше толкова важно да предадем информацията на Кен Рос.
— Смяташ ли, че това ще промени решението на председателя?
— Според мен решението му не се нуждае от промяна. На него му трябва нещо, с което да си осигури политическа подкрепа, за да може да действа. Мисля, че му я дадохме.
Ави въздъхна:
— Всичко се обърка толкова много, мамицата му. Колко прости бяха нещата, когато двамата с теб обикаляхме насам-натам из Бекаа — засмя се той.
— Да бе, и ти не позволяваше да кажем домат по грешния начин.
Усмихна се.
— Не бях се сещал за това от години. — Замълча. — Шибаните блокади и теста с доматите. Съвсем по библейски.
Не го разбрах и го запитах какво говори.
— Ливанците не правеха нищо, което не е казано в Стария завет — обясни той. — В книгата „Съдии“ галаадските жители завзели бродовете на Йордан, за да хващат ефремците. Карали ги да казват „шиболет“, което на библейски иврит означава поточе. Но ефрамитите не можели да казват „ш“ и изговаряли „сиболет“. Това била смъртната им присъда.
Застана с лице към мен. Кучетата, задъхани от тичането, седнаха при краката му.
— Стига ти толкова библейски уроци.
Разроши Билбо зад ушите. Клео се сви по-близо до крака му. Той протегна ръка и почеса и нея.
— Е, сега знаеш защо няма да останеш сам. Но след като аз разкрих себе си, трябва да го сториш и ти.
— Да сторя какво?
— Да обясниш защо тази мисия е толкова важна за теб. Разбирам опасенията на Америка от действията на руснаците. Но ти отиде далеч извън това, Дик.
Спрях и погледнах към морето, далеч, където осеяното със звезди небе срещаше водата. Слушах шума на вълните върху пясъка. Гледах как водата на Средиземно море идва и се отдръпва от сушата, почувствах вечното движение, абсолютно в своята абсолютност. Наистина в морето има нещо мистично. Трансцендентално, метафизично — магия. Всъщност тези неща до голяма степен бяха причината да се запиша във Военноморските сили. Те оказаха влияние и при решението ми да стана тюлен.