Отидох в един магазин за електроника надолу по улицата и купих евтин фотоапарат с автофокусиране, пет ролки цветна лента 200 ASA и два указателя за позициониране „Магелан Трейлблейзър MGRS“92. Правят ги за туристи, които не искат да се загубят в обширната пустиня Негев или в Синай. Тези уреди имат точност до петнадесет метра — вземат показанията си от дузина спътници за глобално позициониране — и работят денем и нощем, в дъжд, мъгла и сняг. И най-хубавото е, че имат осветени екрани с течни кристали, които бих могъл да чета във въздуха. Работят с две кръгли батерийки (купих десет — няма смисъл да чакам мистър Мърфи). Докато плащах, Уондър отиде на две преки от мен, намери железария и купи две усилени резачки за тел, три ролки залепваща лента и други разнообразни неща за сто долара.
Общо бяхме похарчили малко под хиляда и петстотин долара. Какво? Какво? Извинете за прекъсването, приятели, редакторът е. Пита защо не вземам от петдесетте милиона в черния фонд, който откраднахме от руснаците? Казва ми, че с петдесет милиона долара могат да се купят много неща и че ако ги използваме, книгата ще стане много по-вълнуваща.
Е, може и да стане по-вълнуваща, но няма да е реалистична. Вижте, най-хубавото на специалните операции е, че можете да ги правите евтино. За бойните действия със специални методи не са ви нужни много техноиграчки. Трябва ви само малка група смъртоносни мъже, които желаят да убият врага с всички възможни средства дори ако това би им струвало топките. Затова не трябваше да купуваме самолет или кораб. Всъщност пазаруването на такива неща привлича доста внимание. А внимание точно сега не исках.
Затова купихме нискотехнологични неща (освен „Магеланите“) и си останахме приятно анонимни. А най-хубавото беше, че всичката стока се побираше в раниците и оставаше място.
Върнахме се обратно преди Ави. Разположихме всичко на хладния мраморен под на кабинета в мазето.
— Нещо ме притеснява — каза Уондър.
— Какво?
— Не разбирам защо израелците действат по този начин.
Същото притесняваше и мен. Цяла нощ бях мислил по въпроса.
— Имам чувството, че искат шибаното ядрено съоръжение да бъде построено.
Уондър приключи да навива тридесетметровото въже и го натъпка в раницата.
— Това е съвсем нелогично. Защо, по дяволите, израелското правителство би искало руснаците и сирийците да построят ядрено съоръжение в задния им двор?
Като го каза по този начин, шибаният отговор изпъкна пред мен толкова ясно, че се зачудих как не съм прозрял досега. Сещате се, нали?
Казвате, че не сте съвсем наясно?
Добре, нежни читателю, позволете да изложа нещата пред вас.
• Факт: Руснаците с помощта на Вернер Лантос и Ахуд Голан вкарват оборудване в Сирия, за да помогнат на сирийците да направят бомба.
• Факт: Вернер работи за ЦРУ, а Ахуд — за Мосад.
• Факт: Израелското правителство се е сменило неотдавна — станало е далеч по-твърдолинейно спрямо мирния процес и работата с арабските съседи.
• Факт: Сирийците са най-голямата пречка пред мирния процес.
• Факт: Сегашното израелско правителство не иска непременно да изтъргува земя срещу мир, като преотстъпи Голанските възвишения, защото са стратегически важен имот.
Още ли не схващате?
Не? Окей. Нека разгледаме всички горни факти като част от един и същи проблем. Проблемът: как да се помирим със Сирия, но да не отстъпим Голанските възвишения.
Отговорът беше кристално ясен поне за мен: като направим Голанските възвишения маловажни. А най-добрият начин да ги омаловажим беше да атакуваме Сирия директно — чрез бой до посиране на сирийците, за да може, когато се преговаря за мир, той да е твърдо в полза на израелците.
А как да сторим това, без да бъдем порицани от целия свят?
Израел винаги е настоявал за правото на изпреварващо нападение, ако открие ядрено оръжие в съседна страна. Помните ли как през 1981 г. Менахем Бегин използва израелските военновъздушни сили, за да атакува иракския ядрен реактор в Осирак извън Багдад?