— Пол обаждал ли ти се е по този въпрос?
— Не.
— Но има смисъл, нали?
— И още как. Особено в светлината на онова, което вече си предал на председателя.
— Кен — за първи път използвах това име от съвместното ни пребиваване на подводницата му досега. — Трябва да говоря с председателя веднага.
— И аз смятам така — отговори Рос мрачно.
След не повече от две минути председателят на Обединеното командване беше на телефона. Не му губих времето. Още веднъж изложих нещата така, както ги виждах. Чувах единствено драскането на химикалката на Кени Рос върху хартия.
Свърших и за втори път бях посрещнат от мълчание. Изчаках, докато вече не можех да търпя.
— Адмирале?
Чух го да въздиша.
— Прав си, струва ми се — каза той. — Предвид нещата в Белия дом, а и отношението на Ленгли, Държавния департамент и Съвета за националната сигурност към нас, смятам, че си напълно прав.
Чувах тежкото му дишане. Тихо, председателят каза, без да се знае на кого точно:
— Какви лъжливи минетчии.
Намесих се:
— Е?
Настъпи нова пауза. По-дълга от първата.
— Говорих с министъра на отбраната след последното ти обаждане до Кен — каза генерал Крокър. — Занесох твоите материали от факса в дома му и обясних какво става. Той ми поясни, че не може да допусне тези наивни идиоти да продължават да оплескват нещата. Нека точно ти цитирам думите му, Дик, за да си сигурен в неговите чувства. Каза: „Тези хора излагат националната ни сигурност на опасност.“ А като видя факса за онова, онова… — Председателят започна да търси подходяща дума — дипломатическо недоразумение, което в момента е заместник-ръководител на мисията в Москва, направо пощуря. Обади се в Белия дом и занесе всичко на президента. Направо. Срещнал се с него в резиденцията насаме.
Това беше добра вест. Отдавна цивилният ни предводител не беше ни водил.
— И какво е станало?
В гласа на председателя се долови весела нотка:
— Президентът се огънал. Знаеш го какъв е — съгласява се с най-новия даден му съвет, а министърът на отбраната настоял да са сами. Върна се от Пентагона с писмена Констатация за националната сигурност.
Настъпи тишина. След това — о, невероятно — си представих как генерал Крокър сочи пръст като пистолет към мен:
— Така че хващай се на работа, Дик. — Чувах гласа му ясно и чисто. — Няма да позволим това да стане. Не е редно. Напълно нередно е и е неморално. Иди и ги прецакай, Дик. И не се проваляй. Но действай тихо — стелт. Без вълни, защото не искаме никой да разбере нищо в Ленгли или в Мъгливото дъно95. Действай бързо, защото утре, когато работата с Барт Вайът излезе пред заседанието на кабинета — а това ще стане, — директорът на ЦРУ, съветникът по националната сигурност и секретарят на Държавния департамент ще разберат, че са унищожени по фланга, и ще тичат при президента, който вероятно ще си поиска обратно Констатацията от министъра на отбраната.
Ави се върна в 18:30. Успял беше да вземе две модемни карти и един от натъпканите с експлозиви телефон на АМАН.
— Но не ни ли трябват детонатори? Не можем да използваме компютрите, нали?
Уондър поклати глава.
— Така е. — Почеса рижавата си коса. — Мога да импровизирам детонатор от гилза. Но все пак ще ни трябва нещо като фитил. Знаеш ли откъде можем да вземем капси или фитил?
Ави се замисли.
Аз се досетих нещо и ударих Уондър по рамото.
— Аз знам. Надолу по улицата има строителен обект — при онези къщи, покрай които минахме на път насам.
Лицето на Уондър светна:
— Хайде на пазар — каза той и посегна за шперцовете.
— Може би трябва да изчакаме да се стъмни — предложих.
В 22:30 имахме два тънки детонатора, три взривни капсули и шест метра бързогорящ фитил. Докато Уондър правеше импровизирани експлозивни устройства в кухнята, ние с Ави проверихме оръжията, заредихме пълнителите и приключихме с опаковането на оборудването, което щяхме да вземем със себе си. Уондър щеше да има нужда от малко време, за да нагласи пластичните експлозиви. Телефонът беше по-лесен. Имаше едно хитро многофункционално дистанционно управление. Можеше да накараш апарата да звъни, сякаш някой наистина набира номера, и след това да го взривиш. Ави обясни, че е направено така, защото много от целите им са се научили да оставят жените и децата си да вдигат телефона. Затова чакаш, докато чуеш гласа на който ти трябва, и след това му пръсваш шибаната глава. Или пък можеш да снемеш защитата на телефона и да натиснеш бутона за взривяване върху дистанционното.