След като отстранихме проблема с експлозивите, остана само един проблем — метода на влизане в страната. Откровено казано, според мен липсваше голям избор. Нямахме документи за влизане в Ливан през Кипър, а без подкрепа от армията мокрият подход, т.е. нелегално навлизане по вода, щеше да е трудна работа. Освен това подобна тактика отнема време — а ние нямахме много. Взех една от огромните полетни карти на Ави от папката на бюрото му и я разгънах на пода.
— Ще идем по въздуха — казах и очертах с пръст нещо като подходящ маршрут.
— А? — Явно Ави беше объркан.
— Ще им се спуснем отгоре, ще си свършим работата и ще се измъкнем по възможно най-добрия начин с каквито средства ни попаднат подръка. — Обърнах картата, за да види и той. — Ето тук трябва да отидем. Ако можем да излезем със самолет на три хиляди метра, ще скочим тук и ще направим ранно отваряне — посочих една точка на двадесет и пет километра западно от целта.
— Ранно отваряне? Не те разбирам — поклати глава Ави.
— Скок от голяма височина с ранно отваряне на парашутите. Използваме плоски парашути и летим с тях. Кацаме на пет-шест километра разстояние и изминаваме останалия път пеша.
— Дик… — По лицето му се четеше паника, а това никак не ми хареса.
— Какво?
— Това, с високия скок ме притеснява много.
— Защо, нали си минал школата по скокове? — Виждал бях Ави в униформа. Над ордените носеше сребърни криле на парашутист.
— Пет скока — каза той. — Пет ти трябват, за да вземеш крилете. И всичките бяха автомат.
— Автомат?
— Ами дето закачаш куката вътре в самолета…
— Статични скокове.
— Да. — Ави преглътна тежко. — И мразех всеки един повече от предишния.
Той чак се изпоти.
— Дик, всеки път трябваше да ме изхвърлят от проклетия самолет. Честно. Някой ме грабваше и ме мяташе през вратата.
— Люка.
— Както щеш, така го наричай. Врата или люк, не минавах доброволно през него.
Засмях се. Пред мен стоеше човек, който можеше с приказки да премине пътна блокада на врага, без да се притесни. Който можеше да оперира в половин дузина страни, където, ако знаеха кой е, щяха буквално да го одерат жив. Но беше се справил със страховете си, за да направи тези пет скока и да носи крилете. А сега се тревожеше от висок скок с ранно отваряне.
Нека ви кажа нещо за човешкия характер, приятели. То е следното: когато отивам в бой, предпочитам да имам до себе си човек, който знае, че го е страх, но въпреки това отива, отколкото човек, който не показва никакъв страх. Така избирах стрелците си. Не исках за себе си газелите — онези, които сякаш преминаваха през обучението дори без да се изпотят. Исках тези, които опитваха, почти се проваляха, или направо се проваляха, но се връщаха отново и отново, докато не се справеха. Това са хората със сърце. Това са стрелците, които ще стигнат докрай. Това са истинските Воини, които няма да спрат, докато не завършат мисията си.
— Аз не се смея на теб, Ави, смея се с теб.
— От това не ми става по-добре, защото ще правя нещо напълно непознато, Дик. По дяволите, никога не съм скачал с плосък парашут.
Имаше право. Едно е да скочиш от самолет от хиляда метра височина и да се спуснеш в хубава, равна зона с проверени условия на вятъра. Съвсем друго обаче е да скочиш нощем, в напълно неизвестни атмосферни условия и въздушни течения и да се спуснеш върху вражеска територия. Освен това нещата се усложняват от присъствието на мистър Мърфи, ако трябва да прелетите с парашута осем, девет, дори и десет мили.
— Бихме могли да се упражняваме — намеси се Уондър, който беше слязъл при нас и гледаше картата над рамото ми. — Има ли тук клубове по парашутизъм?
— Да, но…
Прекъснах го. Видях изражението в очите на Ави. Нямаше начин да изучи тънкото изкуство на високите скокове с ранно отваряне. Не и през следващите двадесет и четири часа. Очевидно тази вечер ни гостуваше мистър Мърфи.
Понякога, нежни читателю, отговорът е толкова прост, че не го виждаш веднага. Плеснах по картата с длан.
— Нека правим нещата просто, глупако — Ави ще скочи с мен.
Израелецът изглеждаше объркан.
— Ако имате училища по скокове, значи имате и двойни парашути. Те са по-широки от нормалните и могат да поемат допълнителното тегло. — Ухилих му се. — И честно казано, вероятно не тежиш повече от бойния ми пакет, затова може би ще ни трябва единичен парашут.