Да не споменаваме факта, че имаше по-належащи проблеми за решаване. Като например подгизналите ми оръжия, които трябваше да бъдат изчистени, смазани и прибрани в тежката стоманена дипломатическа кутия-сейф, която бяхме донесли със себе си и държахме под леглото. Моите разкъсвания, натъртвания, навяхвания и наранявания също се нуждаеха от първа помощ.
Но исках да поставя и товарителницата от „Ер Франс“ в някаква перспектива. Инстинктивно разбирах, че тя е малка част от много голяма мозайка. В момента имах в себе си още няколко късчета от нея — документите, бележките и снимките от бюрото и сейфа на Пол. Разгледани самостоятелно, те нямаха голямо значение — не даваха „голямата картина“. Аз обаче бях научил как да разглеждам, изучавам и оценявам фактите от един велик учител. Арли Секрест, последният от воините главнокомандващи военноморските операции, убит от ислямски фундаменталисти, ми показа пътя към просвещението.
А, попови лъжички — викате. Искате да чуете словата на стария учител. Е, ще ги повторя.
— Разузнаваческите организации са комини — беше казал главнокомандващият Секрест мъдро, просто и с разказни изречения. — Мислете за тях като такива и ще устоите.
И защо, Марчинко сан, разузнавателните организации са като комини?
Защото, попова лъжичке, те стоят успоредно една до друга, а димът (и информацията) в тях се движат само в една посока — нагоре.
Първо: Принципът за успоредността. Хората от ЦРУ докладват само на ЦРУ. Хората от Разузнавателното управление докладват само на хора от Разузнавателното управление. Хората от Държавния департамент докладват само на хора от Държавния департамент. Никой не събира информацията. Освен това Християните в действие, както тюлените наричат ЦРУ, не желаят да споделят своите източници и методи с Разузнавателното управление, Държавния департамент или който и да е друг. Защо? Защото всеки се бои, че ще го ограбят, че другите служби ще му откраднат агентите и тайните. Е, логиката в този възглед ми убягва. Защо Разузнавателното управление към Министерството на отбраната или Държавният департамент биха искали да откраднат агент като Мани Нориега от ЦРУ е нещо, което не мога да разбера. Крал Хюсеин от Йордания, да. Покойният Ануар ел Садат Египетски, със сигурност. Хора като тях са истински капитал, защото управляват държави. Но повечето от агентите, вербувани от ЦРУ зад граница, са, откровено (и меко) казано, боклуци.
От своя страна Разузнавателното управление и Държавният департамент са убедени, че ЦРУ гъмжи от къртици. Те пък не споделят информация с ЦРУ, защото се опасяват, че каквото и да им кажат, отива право при враговете ни. Е, макар и да има известни преувеличения в този възглед, не го оспорвам твърде силно, като имам предвид скорошните разкрития, провали, гафове, и осирания. Схващате ли картината?
Схващате? Добре. Тогава нека добавим другия коминен елемент. Димът — и информацията — се издигат точно като горещ въздух, от какъвто твърде често са съставени. Колкото по-изтънчени — или изтънени — са разузнавателните сведения, толкова по-малко хора ги виждат. Това може да е добре за стратегическото планиране, но не помага на бедните тактически задници като мен, които трябва да знаят нещата по-рано, отколкото по-късно. По време на войната в Персийския залив например всички генерали в бункера на Норм Шварцкопф знаеха къде са повечето от „Скъд“-овете на Саддам Хюсеин. Но докато тази информация се изцеди по линията до ловците на скъдове, долу на терена ракетите се бяха преместили.
Добре. Онова, което командващият военноморските операции Секрест ми проповядваше, е да заобикалям проклетите комини — да се сдобивам с всякаква разузнавателна информация, която мога да хвана, заема, открадна или отчуждя. След което казваше: „Насложи я. Търси модел.“
И точно това възнамерявах да правя сега с материалите от офиса на Пол. Всъщност обхватът на тези документи ме караше да се чудя дали Пол не е бил под втълпяващото крило на същия командващ. Пол никога не беше ми казвал нищо за Секрест, но пък и аз никога не бях му казвал.
Нека погледнем с какво разполагах. Документите за руската мафия, за които вече ви казах. Разни хартийки, включително сметката, която сега разбирах, че е от „Динамо“, и на която Пол беше написал думата Юдин. Имаше още едно негово листче — „Ужилване, мафията-прикритие, Упр./Мос“ и „Обади се на КР“. Къде е било закачено първоначално ли? Нямах представа. Имаше и шепа неидентифицирани снимки — като онази на Андрей Юдин. Имаше изрезки от новинарски списания, едната беше за американските митничари, заловили един бизнесмен от извънградските райони на Вирджиния да изпраща акселерометри за Йордания. В случай че не знаете, акселерометрите се използват за измерване на ядрените детонации. Йордания нямаше нужда от такива неща. И познайте какво? Презимето на ВБ — това е Въпросният Бизнесмен — съдържаше руски звуци.