Но аз се притеснявах за кислорода. Хипоксията97 може да бъде истински проблем при височини над три хиляди метра. Проявява се по много начини, но най-често като сънливост, забавено време за реакция, загуба на контрола над мускулите, замъглено зрение, както и объркан мисловен процес като при пиянство. Горе-долу както се чувства Стиви Уондър след цяла нощ по кръчмите.
Е, пълни ли бяха бутилките или не? Как да разбера? Има начин, приятели — научих го при ципестите крака на Рой Хенри Боъм, кръстника на всички тюлени.
— Излей топла вода върху бутилките — ръмжеше веднъж той на малките тюленчета, между които фигурирах и аз. — Мястото, където почувствате промяна на температурата, е нивото, до което има кислород.
Но, Рой, ами ако си някъде, където няма топла вода?
— В такъв случай — отговаряше кръстник Рой, — импровизирай. Мамицата му, ако трябва, пикай. По-добре вмирисана кислородна бутилка, отколкото мъртъв тюлен.
Погледнах Коби.
— Имаш ли топла вода наоколо?
Почувствах се истински облекчен, когато той кимна и ми посочи крана на чешмата.
Шест минути по-късно знаех, че четирите бутилки на училището са три-четвърти пълни — повече от предостатъчно, за да стигнем, където трябваше. Бяхме решили и още един от големите проблеми, като купихме позиционните локатори „Магелан“. С помощта на карта можехме да наберем координатите в уреда и той щеше да отчита позицията ни по данни от един спътник „Навстар“ и да ни дава актуална информация за местонахождението ни спрямо целта, както и да не ни отклонява от полетния маршрут. Разбира се, разчитането на екрана на позиционера в пълна тъмнина и падане със скорост от около пет метра в секунда си е съвсем друго предизвикателство, но за него щяхме да мислим по-късно.
Най-голямо предизвикателство щеше да представлява полетният маршрут. Нямаме много време, но позволете кратък доклад за ситуацията. Повечето въздушно пространство над Израел, Ливан, Сирия и Йордания е с ограничен достъп. Има тесни въздушни коридори, ясно обозначени по всички карти на пилотите на търговски и пътнически самолети. На тези карти пише, че излизането от тези маршрути е (и тук цитирам думите с главни букви, както можете да ги видите на картите) СТРОГО ЗАБРАНЕНО. СДД — с други думи: излез от търговските трасета и ще те гръмнат. Без предупреждения. Без извинения.
Сега да разгледаме картата. На изток от нас лежаха две от най-големите и най-добре защитени военновъздушни бази на Израел — Рамат Давид и Мегидо. На север се намираше летището в Хайфа с двойно предназначение — за граждански и военни самолети. Затова възможностите бяха донякъде ограничени. А и всички туристически полети, пръскане на торове и скокове с парашути от Бинямина бяха ограничени в тесен коридор север-юг, който започваше на десетина километра от Рамат Давид и стигаше на пет километра над морето. Зоната представляваше триъгълник, широк двадесет и пет километра и дълъг двадесет, и започваше на север от Хадера на юг до края на Нашолим, за да могат туристите да прелитат над скъпите римски руини в Кесария, да огледат кибуците с развъдниците за риба и да позяпат лъстиво hotti-hot, което на иврит означава КЖД, или късчета женски дупета, които събираха слънце на първокласния плаж.
Коби заби големия си показалец в картата на север от Бинямина.
— Най-добре е тук — каза. — Излитаме, правим остър завой на юг, спускаме се от платото и прелитаме над водата, може би на десетина километра навътре. Това е маршрутът, който военните обикновено използват за навлизане в Ливан, а и нашият самолет дава такива сигнали, пък и ще поддържаме радиомълчание, та може да ни сбъркат за самолет от Сде Дов.
Сде Дов, ако си спомняте, е малкото летище на север от Тел Авив, от което тръгват повечето от тайните самолети на Мосад. Обикновено, те не се идентифицират пред въздушните кули за контрол на трафика. Ави прокара пръст по маршрута. Ивритът, на който говореше, изразяваше съгласие с Коби.
Обърна се към мен:
— Прав е. Ще летим ниско. Ще летим над водата, докато минем край Набатие, след това ще завием навътре, край нефтените резервоари близо до тръбопровода при Нар ез Зани, после ще се качим нагоре по долината, както направихме през деветдесет и трета.
За мен думите им бяха бръщолевици. През деветдесет и трета аз преследвах откраднати ядрени ракети „Томахоук“ из Тихия океан заедно с „Червената клетка“. Ави забеляза физиономията ми и обясни: