— В началото на деветдесетте имахме сериозни проблеми с тангата. Сирийците позволяваха на половин дузина групи от Хизбула да действат от демилитаризираната зона на двадесетина километра от Кирят Шемона. Имаха много катюши.
Знаех къде е Кирят Шемона — най-северният град в израелската равнина и най-вероятната цел при вражески ракетен огън.
Коби се включи:
— Обединените нации бяха разположили сензори по южния маршрут, за да не ни допускат. — Изплю се презрително. — Те и без това винаги са били на тяхна страна, мамицата им.
Той описа с пръст един по-дълъг, по-обиколен път.
— Затова дойдохме от север — оттук, където най-малко ни очакваха. Свихме откъм морето, спуснахме се в долината и ги напипахме изотзад.
Вдигнах палци към Коби.
— Класическа операция през задната врата.
Той се ухили:
— Очистихме всички шибаняци от Хизбула заедно със сирийските им съветници и с руските наемници, които наглеждаха сирийците. Границата остана спокойна цели седем месеца. Без децата да прекарват нощите в бомбените укрития. Без катюши. Без терор. — Тупна Ави по рамото и каза: — Тогава му викахме TNT, нали?
Ави кимна.
Уондър се ухили:
— Защото е била експлозивна операция, нали?
— Не — поклати глава Коби. — Това е, как се казва, когато буквите значат нещо?
— Акроним.
— Biduke. Акроним. На иврит TNT98 означава Terror Neget Terror — терор срещу терора.
Харесваше ми как работи този човек. Играеше на сигурно.
— И ние ще направим малко TNT тази нощ, само че ще бъдем доста по̀ на север от вашата оперативна зона — казах и набрах данните от Кен Рос в „Магелана“, изчаках да излязат показанията и посочих екрана на Коби.
Големият израелец си ги записа на един лист, взе триъгълник и започна да чертае линии на пилотската карта. След малко ме извика.
— Ну, мистър офицер, какво смяташ?
Толкова просто беше, че трябваше да стане. Като Целувка.
— Целувка — целта е лекотата, умнико важен — повтори той. — Така ми харесва. Знаеш ли, ние в израелската армия също имаме поговорка с горе-долу същия смисъл. Тя е: „Повечето пъти най-доброто е враг на доброто.“
Много добре разбирах какво искаше да каже. Изготвяш план, добър план, като се имат предвид ограниченията във времето, тактическите проблеми и други оперативни грешки. Изпълним план — дето ще донесе успех. След това някой със звезди на пагоните ти заповядва да спреш и да чакаш. Защо? Защото щабът работи по-добър сценарий. Или пък отделът за снабдяването ще получи по-добро оборудване. Или пък пишлетата от разузнаването са почти напълно сигурни, че ще получат допълнителен СКИ — съществен къс информация. И затова се спираш. И чакаш. И междувременно губиш критично важните благоприятни възможности. Оперативното ти предимство е заминало.
Е, накрая може и да постигнеш онова стратегическо предимство, което от щаба казват, че ще получиш, но в тактическо отношение са ти го наврели отзад. Заложниците вече ще бъдат мъртви. И вие може и да имате предимството на най-доброто и съвременно оборудване, но то вече не ви е от полза, защото лошите, срещу които трябва да го използвате, са си отишли. И може да имате най-актуална информация, но мисията ви ще е провалена, защото сте чакали прекалено дълго. В крайна сметка ли? Ще умрат хора, защото сте си седели на задника в очакване на „най-доброто“, когато просто е трябвало да ритате задници и да раздавате наказания с „доброто“.
Тази вечер щяхме да действаме просто — щяхме да работим с доброто. Мамка му — ако трябваше, щяхме да се примирим и с посредственото. Щяхме да използваме каквото имаме и да сторим каквото трябва. Но и щяхме да победим на всяка цена.
Глава
21
03:23. Излитането мина гладко. Коби угаси сигналните светлини на самолета в момента, в който колелата се отделиха от пистата, като прелетя съвсем ниско над едно тъмно петно, което според него били бананови палми. Наклони самолета надясно и намали осветлението на приборите. Аз се пъхнах в седалката на помощник-пилота. Той ми подаде карта и тънко като молив фенерче с червена лупа.
— Тук — посочи с пръст към едно синьо петно встрани от брега — ще имаме проблем.
Червеното фенерче освети едно тъмносиньо очертание с неправилна форма отвъд обозначението 2 хиляди мили. То започваше от Хадера и завършваше на юг от ливанската граница.
— Военна зона — обясни Коби. — Редовно оглеждаме района, за да търсим терористи, които идват по море. Военноморските сили пускат пасивни сензори, използваме и патрули с командоси и някакви електромагнитни шамандури.