Имаше и една паметна записка от Разузнавателното управление, в която се описваха подробно влизания с взлом в дузина бази на НАТО — от щабквартирата в Брюксел до военновъздушни бази в Италия и Турция, извършени през последните пет месеца. Близо до оградите бяха откривани дистанционни сензори; имаше опити за монтиране на електронни смущаващи устройства към осигурени комуникационни мрежи. Натовските сили за сигурност са се намирали в тревога в продължение на шест седмици — това е категория трета (от общо четири) — и започваха да изпадат в състояние на стрес.
Едно копие на писмо от електронната поща на Държавния департамент отпреди два месеца между помощник-държавния секретар по правните въпроси и помощник-държавния секретар по политическите и военни въпроси, обозначено като „СЕКРЕТНО-ПОВЕРИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ“, описваше наскоро разкрита четворка опити за вербуване на служители в посолства от среден и нисък ранг под фалшив флаг. Фалшив флаг е, когато вербуващият агент те кара да смяташ, че работиш за приятелски настроено правителство, а всъщност работиш за враждебна сила. Израелците например имат големи успехи с фалшивите флагове в арабския свят. Както и да е, писмото от Държавния департамент съдържаше оплаквания във връзка с бюджетните последствия, в случай че Конгресът разбере за това. Една служителка от комуникационния отдел във Виена, секретарят на ЗРМ в Париж, един младши служител в консулския отдел на посолството в Лондон и един началник на административната секция в Рим — всичките те били забелязани да предават документи на хора, които считали за американци от контраразузнаването, но се оказало, че са подставени лица. Департаментът нямаше представа кои са истинските лоши, но някой там отвън бродеше и дебнеше.
Друга докладна записка от Държавния департамент, също така поверителна, отбелязваше, че „три пъти през последния тринадесетседмичен цикъл“ (предполагам, че това е бюрократичният начин да кажеш веднъж в месеца) мисията на САЩ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, позната като ОИСР, е била предмет на (позволете ми да ви цитирам и това) „неоторизиран достъп при заниженодежурствена времепоследователност, навярно в недневно време“. На английски език това означава, че някой задник е проникнал през почивните дни, нощем, когато никой не е гледал. А къде е станал този достъп? Париж — родното място на товарителницата от „Ер Франс“ и „Лантос и Ко“. Паметната записка не казваше нещо, което аз знаех: сградата, в която се помещава ОИСР, е и местонахождението на най-големия европейски център за антитерористични операции на Пентагона.
Имаше и един вътрешен документ (носеше печат „несекретно при снемане на обозначеното с А“) от дирекцията по технологиите към Отдела за сигурност на отбранителните разработки, чието правилно съкращение е ОСОР, но повечето хора в Пентагона го наричат ОСЕР. Документът, написан от шефа на отдела за търговия със стратегически технологии, цитираше свидетел в неуточнена страна от Близкия изток да казва, че по време на посещение на металургичен завод е видял да разтоварват леярска пещ от контейнер с френски и швейцарски обозначения. Свидетелят заявяваше, че пещта е имала „поставено в скоби описание, в което се посочвало, че зарядният й обем бил 25 кг и издържала на налягане от 10–5 атмосфери“. Последните пет думи бяха подчертани. А отдолу — написана от Пол фраза: „Двойно използване — обогатяване на ядрени материали — ембарго IL 1080 (d).“
Добре, попова лъжичке, какво мислиш за всички тези късчета?
Те са напълно безсмислени, учителю Марчинко сан. Това е просто една объркваща колекция от произволно събрани документи, пъхнати в една папка за удобство.
Е, попова лъжичке, нека се върнем към древните. Диалогът на Чи, описан от великия воин Тай Лян в плодотворната негова творба „Лян Хси-Хюи“, съдържа следния въпрос: „Как е възможно да се опознае реалността?“ Отговорът според думите на Учителя е прост: „За да успееш по Пътя, трябва да знаеш всичко. Камъчето не е по-незначително от скалата. Реалността е това, което е.“