По пода се виждаха достатъчно стъпки, от които разбирахме, че тук е имало хора, и то доста скоро. Свалихме оръжията в готовност. Двамата с Коби се разделихме надясно и наляво. Проверихме дали фоайето е чисто — чисто беше — и след това четиримата се разделихме на двойки. Двамата с Уондър поехме по коридора ляво на борд. Ави и Коби тръгнаха дясно на борд. Ако нямаше никой, щяхме да се съберем в 06:10. Ако един от екипите влезеше в бой, другият щеше да се притече на помощ.
Аз и Уондър се движехме предпазливо по дългия, настлан с мрамор коридор. Флуоресциращите лампи придаваха на всичко зеленикав оттенък — сюрреалистичен и неземен. Нямаше климатик — също странно за място, в което произвеждат материали за ядрени оръжия, — но зад вратите на кабинетите се чуваха вентилатори на таваните. Вратите в коридора имаха млечнобели стъкла в горната си част и метални панели в долната. Движехме се внимателно, привеждахме се, отваряхме вратите и проверявахме има ли някой вътре.
Има два вида тактическо влизане, приятели. Аз предпочитам динамичното. Името говори достатъчно — бум, прас, тряс, лошите получават тупаниците. Другият метод се нарича бавен и предпазлив. Използва се при необходимост от тишина или когато желаете да се промъкнете до противника си и да го повалите sans насилие. Не обичам бавното и предпазливо влизане, защото отнема време, изисква голяма концентрация, а и обикновено съм изразходвал доста енергия, за да стигна там. Както тази сутрин.
06:09. Претършувахме целия приземен етаж от лявата страна. Не намерихме нищо — нищичко. Никакви хора в канцелариите. Никакви хора в лабораториите. Никакви хора никъде, мамицата му. Не може да се каже, че не очакваха посетители: три от най-големите стаи бяха превърнати в спални за шест души, с по три двуетажни легла в стая и шкафчета военен тип. В нещо, което навремето е било лаборатория, имаше импровизирана кухня. Но не се виждаха много признаци на обитаване. Дюшеците на леглата бяха голи. В кухнята имаше храна и къркане — водка и бира.
И познайте нещо, приятели. Всички надписи — от етикетите на къркането до инструкциите на готовите за ядене след затопляне храни в кутиите — бяха на кирилица. Очевидно техниците, които щяха да сглобят инсталацията, са — да — ивановци. Дадох сигнал на Уондър и той кимна. Тръгнахме обратно.
Събрахме се с Коби и Ави във фоайето. Имаше ли нещо при тях? Отговориха като нас — не, макар да имало признаци, че това място е готвено за предстоящо посещение.
Посочих стълбището надолу. Коби кимна. Посочих Ави и дадох да разбере, че трябва да остане тук и да наглежда приземния етаж.
Вижте, не можете да прочистите един етаж, след това да слезете долу и после да се качите, за да установите, че врагът ви е направил засада.
Поведох. Тръгнах надолу, стъпало след стъпало, като движех краката си внимателно, за да не вдигам шум. Притисках гръб до стената и автомата — насочен за стрелба. Зад мен цевта на автомата на Коби стоеше над лявото ми рамо, като ми осигуряваше прикритие, ако се нуждаех от такова. Зад него Уондър със своя „Калашников“ прикриваше задниците ни.
Подобно слизане по стълби, приятели, е евентуално опасна тактика. Вие сте в неблагоприятно положение, ако някой ви чака в засада — защото в повечето случаи той ще ви види, преди вие да го видите. Когато правя бавни и предпазливи влизания и се налага слизане по стълбище, предпочитам да използвам огледало на края на дълъг прът за завоите.
Но нямах огледало. Затова се придвижвах много внимателно и много предпазливо. Слязох на първата площадка. Срязах тортата — това ще рече, че се прехвърлих към външната стена, за да имам все по-увеличаващо се зрително (и огнево!) поле, и продължих надолу и още надолу.
Все още нямаше никой.
Втората площадка също мина без проблеми. От нея се стигаше до самото мазе по късо стълбище. Сигнализирах да спрем. Не ви трябва да се скупчвате в долния край на стълбище. Един екип, който е натрупан на едно място, не може да реагира така добре, както екип, който се е разпръснал.
06:14. Добрахме се до самото мазе. Осветлението беше минимално — светеше по една на всеки шест от лампите на тавана. Дадох сигнал на Уондър да ме смени отпред — нуждаех се от почивка, а и тук, изглежда, нещата щяха да преминат така спокойно, както горе.