Нежни читателю, обяснявал ли съм ви Първото правило на Свирепия за живота? То е следното: телефонното обаждане, което чакате цял предобед, няма да се получи, освен ако не сте седнали в кенефа и не можете да отговорите. Тук също се разлетяха лайна. Уондър не беше изминал и шест метра, когато ми сигнализира, че отпред „има враг“. Не виждах нищо, но познавах Уондър достатъчно добре, за да следвам указанията му в подобна ситуация, затова спрях. Зад мен Коби също спря. Очевидно знаеше кога да се съгласява.
Наблюдавах как Уондър мноооого тихо премести оръжията си — удивително е как го прави, без да вдига никакъв шум — извади ножа от колана си и след това тихо като някакъв проклет гладен лъв започна да се промъква напред. Придвижваше се сантиметър по сантиметър към голям, дървен транспортен контейнер — към два и половина на два метра, — и бавно, потайно, хитро зави зад ъгъла и се загуби от погледа ни.
Спрях. Зад мен Коби също спря. Зачакахме с притаен дъх. Дочувах ударите на сърцето си и се чудех дали Коби също ги чува.
Отпред долових леко стържене, сякаш нечии крака сменят позицията си на прашния под. Чаках с автомат, готов да прикривам Уондър, ако се наложи да се върне бързо.
Тишина. След това лицето на Уондър се появи иззад ъгъла на контейнера. Сигнализира да се приближим тихо.
Приближихме се. Като завихме зад ъгъла, видях какво беше предизвикало звуците. Едно неподвижно тяло бе проснато по корем, а по бетонния под около врата му се образуваше локва кръв. До него лежеше картечен пистолет „Узи“.
Уондър ни обясни с ръце, че ще половува още малко, и се отдалечи в полуосветеното от флуоресцентни лампи мазе. Коби мълчаливо обърна тялото и започна да пребърква джобовете му. До тялото лежеше купчинка хартия. Израелецът ми я подаде. Разгледах я. Оказаха се товарителници — изглеждаха така, сякаш са били закачени на сандъците.
Забелязах, че Коби е извадил някакъв портфейл. От предния джоб измъкна синя носна кърпичка и ключове, които безшумно постави в кърпичката, за да не дрънчат. След като прибра ключовете, отвори портфейла и огледа съдържанието му.
Очите му се разшириха. Показа ми какво е привлякло вниманието му — синя пластмасова карта за самоличност с надписи на иврит по нея. Свих рамене, сякаш за да кажа: „Е, какво има, мамицата му?“
Коби доближи устни до ухото ми:
— Meluim карта — прошепна. — Tzahal101. Запасняк от армията.
06:18. Уондър обяви мазето за чисто. От хора, разбира се. По отношение на оборудването, както обичат да се изразяват апаратчиците, то беше претъпкано. Имаше десетки огромни дървени транспортни сандъци — вкарани бяха по една огромна новопостроена бетонна рампа. В тях се намираше сирийското оборудване с двойно предназначение.
То още не беше разопаковано. Огледах сандъците, докато открих онези с резервоарите за горещ фреон, за които бях научил в дачата на Андрей Юдин. Потупах с ръка грубото дърво — най-после нещата идваха на мястото си. И все пак… и все пак нещо ме притесняваше. Дълбоко. Имаше грешка, спънка, засечка, пропуск в ситуацията.
Можеш ли да познаеш каква беше тя, нежни читателю? Не? Добре, позволи ми да разясня за няколко секунди. Помните ли как преди около двеста страници Ави ми каза, че в Мосад са напълно сигурни, че сирийците правят ядрена бомба с помощта на руската мафия?
Е, ами ако тази информация се окаже онова, което КГБ нарича дезинформация? С други думи, Мосад искаше всички да смятат, че сирийците правят бомба.
Казваш, че това е безсмислено. Прав си. Само дето сценарият, по който работех, беше онзи, който измислих неотдавна и предадох на Кени Рос и председателя Крокър: т.е. определени сили в израелската разузнавателна общност, в заговор с някои американци, вероятно от Ленгли, замисляха да позволят на израелците да извадят сирийците от мирния процес чрез изпреварващо нападение.
Ако повярвате на този сценарий, то празният завод и неразопакованите сандъци стават напълно смислени. Това се нарича лапване на стръвта.
Дадох знак на Уондър да минира сандъците. Двамата с Коби се захванаха за работа. Да, знам, че председателят Крокър ми беше казал да действам тихо — стелт. Без вълни. Но по дяволите, нямах намерение да позволя тези неща да попаднат в ръцете на терористи. Вече си имахме достатъчно проблеми. Нямахме нужда от фундаменталистки задници или други танга с мощни преносими ядрени оръжия.