Учителю Марчинко сан, вие ми пробутвате безсмислици и псевдовоински психобръщолевици и глупости.
Ако смяташ така, попова лъжичке, ти си недостойна блатна мръсотия и нямаш право да седиш в моя храм. Сега слушай — и учи.
Късчето от товарителницата, което намерих в дачата, споменаваше Франция и Швейцария. На контейнера, споменат в записката от ОСОР, е имало френски и швейцарски надписи. Случайност? Съвпадение?
• Пол, подводничар, завършил ядрено инженерство в Анаполис, е бил убеден, че споменатият в записката от ОСЕР материал е от ембаргова технология с двойно ядрено предназначение, което значи, че пещта може да се използва за търговски или военни цели.
• Изрезката от новинарското списание говори за акселерометри — други устройства, вързани с ядрените материали. Случайност? Съвпадение?
• Половин дузината изрезки от вестници отпреди повече от година в папките показва, че руската мафия вече е била хващана в опит да изнася ядрени оръжия за Запада. Пол е водил бележки и е правил организационна схема на мафията. Случайност? Съвпадение?
• Както повечето воини-диверсанти, умея да прониквам в разни места. Моето обучение ми позволява да идвам и да си отивам практически когато си пожелая — без да оставям следи. Оставям ги само когато сондирам някоя цел и искам да видя как реагира охраната. Затова разбрах от записките на Разузнавателното управление, в които се описваха нахлуванията в обектите на НАТО, че някой души наоколо — и проверява готовността на охраната. Същото разбрах и от съобщенията от Държавния департамент: някой, може би мафията, може би руските военни или може би комбинация от двете — проверяваше доколко ни бива в контраразузнаването (например вербуванията под фалшив флаг), сондираше охранителния ни апарат (например нахлуванията в обекти на САЩ и НАТО) и елиминираше всеки, който открие, че всичко е част от координирани мерки (например убийството на Пол). Ето урок за всеки един от вас, старателни воини-десантници: по принцип проверки, сонди и убийства не се правят, освен ако няма да предприемаш сериозна офанзива.
Всичко гореизложено, обмислено заедно с това, което ще ви кажа, ме нервира. Какво ще ви кажа ли? Ами че руснаците бяха направили огромна крачка назад в последните парламентарни избори. Помните ли? Комунистите получиха над 20 процента от гласовете, ултранационалистите взеха 11, а малките партии — истински откачените — 6. Събрано, това прави 37 процента от Думата. Напоследък демократичните партии се страхуваха — и правеха отстъпки. Значи имах неприятно и инстинктивно предчувствие, че тези сонди не са нито случайни, нито непланирани, а част от по-голяма, тайна схема, парченце от която Пол беше разкрил някак си.
Защо? Защото Пол беше разбрал често двусмислената динамика на тази сложна, противоречива, объркваща страна не по-зле от останалите. Освен това простият факт, че беше събрал всички тези на пръв поглед разпокъсани неща в кафявия плик, показваше, че гледа на тях като на части от едно цяло.
А тази вечер аз добавям и товарителницата на „Ер Франс“. Защо? Защото смятам, че там й е мястото. Горепосоченият документ сочи, че съществуват конкретни френска и швейцарска връзки — швейцарската банка „Ласал“; парижката фирма „Лантос и Ко“. И предвид фактите в папката това показва, че описаното там оборудване — разни работи, за чието приложение нямам никаква представа — вероятно ще бъде подобно на техниката с двойно предназначение, за която пишеше Пол.
Добре, добре — чувам ви. Питате какво значи всичко това.
Отговор: Още не знам. Но ако ме познавате, ви е ясно, че ще разбера. Мой приятел и семейството му бяха убити заради тези неща.
Вмъкнах се в стаята, включих единствената гола крушка на тавана, пуснах оръжието на леглото и започнах да свалям все още влажните си (и напълно ледени) дрехи. На малката мърлява масичка в малката мърлява стаичка на третия етаж, която делях със старшина машинист първи клас Стиви Уондър (който изръмжа, обърна се и ме изгледа гадно), видях купчина бележки, до една обозначени „СПЕШНО“ или „СВРЪХСПЕШНО“.
А, да. Питате, схватливи читатели, защо старият свиреп воин живее в малка, мърлява хотелска стая. Ще ви кажа. Намирахме се тук, защото сфинктерът от посолството, изпълняващ длъжността заместник-помощник на ректума, който е заместник-помощник на задника, дето е главен администратор по настаняването, беше напъхал мен и момчетата ми в малък, мърляв, четвъртокласен хотел, разположен непосредствено до дванадесетлентовото „Садовое кольцо“, на двадесет минути пеша от огромното боядисано в жълто с цвят на горчица (или повръщано, в зависимост от философските ви позиции) американско посолство.