Кени вдигна слушалката на второто позвъняване:
— Рос.
— Аз съм.
— Къде си?
Казах му.
— Ситуация?
Не си губеше времето с приказки, затова и аз не му го губих. Дадох му необходимите неща без лайнарщини.
От тона в гласа му разбрах, че харесва казаното.
— Доказателства?
— Да.
— Потвърждения?
— Имаме снимки.
— Страхотно. — Чух меко тупкане, когато Кен Рос затисна слушалката с ръка и каза нещо на някой в кабинета си. След това рече: — Ние продължаваме оттук, Дик.
Настъпи нова пауза. След това пак се обади:
— Нека ти съобщя ситуацията тук. Първо, мога да ти кажа, че действахме според информацията ти по факса.
Говореше за петдесет милиона долара руски пари.
— И?
Задоволството в гласа му беше очевидно:
— Без да изпадам в подробности по този телефон, Дик, ти казвам, че днес по света има много повече бедни Ивановци, отколкото вчера — и знаят достатъчно как са ги изиграли, за да бъдат силно ядосани.
Страхотна новина. Обичам руснаците да са силно ядосани. Но имаше и друга недовършена работа, чийто край желаех да видя.
— Ами има ли промени в посолството ни в Москва, адмирале?
— ЗРМ с доверителната сметка ли? — запита с ликуващ глас Кен Рос. — Министърът на отбраната показа факса на държавния секретар, който откачи. Кучият син сега си търси работа заради теб.
Приятели, има моменти, когато на човек му се иска да празнува, и този беше от тях. Но преди това трябваше да си свърша работата.
— Адмирале — казах, — когато тръгнах, доведох със себе си главния контрагент за проекта — един човек на име Вернер Лантос. Може би си чувал за него.
Кен Рос, който, разбира се, знаеше всичко за Вернер Лантос, ме прекъсна:
— О, Дик. Не искаме да имаме нищо общо с него. Нищо. В най-добрия случай е двоен агент, а в най-лошия… кой знае.
Усмихнах се насърчително на Вернер Лантос.
— Напълно прав си — казах на Рос. — И затова Вернер иска да говори с теб, за да ти докаже колко ценен би могъл да е за нас.
В гласа на Кен Рос се появи нескрито раздразнение:
— Както ти обясних току-що…
— Точно така — отговорих с галещ поглед към Вернер. — Точно затова той иска така силно да разговаря с теб.
— Не искам нищо общо с него, по дяволите — изкрещя в ухото ми Кен Рос.
Не му обърнах внимание.
— И така, ето го — лично.
Поставих ръка върху слушалката, но много свободно, за да се чуят думите ми във Вашингтон:
— Вернер — казах, — както обещах, ще ти позволя да говориш с шефа ми, адмирал Рос. Можеш дори да се обръщаш към него по малко име — адмирал. Искам да му кажеш всичко. Всичко. Когато свършиш, ако си успял да го убедиш, че задникът ти си струва да бъде спасен, задникът ти може да бъде спасен.
Подадох му телефона. Той изглеждаше като първообраза на удавника, на когото току-що са хвърлили пояс.
След това отворих вратата. Слязох от колата. Протегнах се. Ави направи същото.
Всъщност денят беше страхотен. В най-добрия си вид Ливан изглежда точно както снимките в лъскавите списания за начина на живот на неприлично богатите — от онези по десет долара броя, чиито редактори са хора с имена като Пейдж или Мъфи. И точно така изглеждаше днес. Небето беше синьо като в реклама на „Кодак“. Големи, пухкави бели облаци се движеха с царско величие високо над планината Хермон. Наситено синьо-зелените кедри — тези легендарни ливански кедри — се виждаха по каменистите хълмове. Вдигнах поглед нагоре по склона от другата страна на пропускателния пункт, където няколко овце пасяха магарешки тръни в маслинена градина с възлести дървета, които сигурно бяха на хиляди години. Не се заблуждавайте, приятели, хората не са воювали просто ей така повече от пет хиляди години за тези земи, които сега наричаме Близкия изток. Господи, денят беше идеален.
И в този момент ми хрумна, както хрумват неща без никаква връзка с настоящата ситуация, че Пол Махон никога няма да изживее такъв идеален ден като днешния. Пол си беше отишъл — завинаги. Семейството му — също. Кръщелникът ми — Адам — си беше отишъл завинаги.
Знаете ли, странно е как си спомняме разни неща за хората. Например, когато двамата с Пол получихме заповеди от шефовете си да откраднем талисмана на сухопътната армия от фоайето на Пентагона една седмица преди мача срещу Военноморските сили.