— Да, сър.
Но тази дума я изписвам така, че да се чете гадно псе, а след това си правя онова шибано нещо, което си искам. Или пък ако трябва да съм малко по-коварен, използвам обезопасителната мрежа от старшини, която съм изплел през кариерата си, за да мога да се промъквам през кастовата система. И ако тази подмолна и измамна тактика не върши работа, тръгвам направо през цялата шибана система, таковам й майката и й разпробивам нова дупка в проклетия задник. Спомняте си, че съм известен и с това.
По-трудно е да заобиколиш хората в Държавния департамент, особено ако работиш извън КОНУС, както тюлените обикновено наричат континенталните американски щати10. Всъщност ние, тюлените, не сме единствените държавни служители, заети с неистово измисляне на акроними. В цялата си кореспонденция тайните служби наричат Предводителя на свободния свят ПОТУС11. На мен този термин винаги ми е звучал смешно. Искам да кажа, че ПОТУС не звучи така извисено, както президент на Съединените щати. Освен това съкращението се поддава на груби, вулгарни, нецензурни, но въпреки това понякога подходящи майтапи.
Собствената охрана на Бил Клинтън например, който по-рано страдаше от обриви, обявени от един от неговите прессекретари за „изривания от мацета“, го наричаше ПУТУС. Както и да е, искам да кажа, че е по-трудно да будалкаш системата на Държавния департамент, ако си аутсайдер. Първо, там нямам обезопасителна мрежа от старшини, което ме поставя в неизгодна оперативна позиция. Второ, клатикурите, както са известни нашите полюляващи се на пети, подрънкващи стотинки в джобовете си и пишещи докладни записки дипломати, имат наистина ефективен контрол над терена си. Е, така трябва, защото повечето от тях са абсолютни бюрократи от най-тънкораирания вид. Професионални апаратчици в най-габардинен вариант. Както и да е, когато човек е изпратен зад граница и назначен към някое посолство, той оперира с тяхно благоволение. Те контролират достъпа, настаняването, документите за самоличност и всички останали дребни неща от живота, необходими за работа в чужда страна. И го правят толкова надуто, че на човек му се иска да извърши убийство.
Зад граница същите тези дипломърди, дето при редките си пребивавания във Вашингтон живеят в селски къщи на час и половина от Държавния департамент и вярват, че изискана вечеря значи посещение до „Мики Ди“12 или „Уенди“13 за по един голям и мазен хамбургер, тук имат просторни, обзаведени от държавата апартаменти, слуги, средства за развлечения и коли с шофьори. Това води до диагнозата разкошомания, което е най-опасният симптом на страшното дипломатическо заболяване грандомания.
Да, знам, че навярно има работяги от чуждестранния отдел на Държавния департамент, които се напъват в странство за нацията и пазят световната демокрация. И когато най-после открия такъв, първо на вас ще кажа.
Междувременно обаче трябва да прекарвам повечето от времето си зад граница, като не планирам неконвенционални операции срещу танга или други лоши типове. Трябва да изразходвам повечето от времето и енергията си в опити да минавам отгоре, отдолу, отстрани или през задниците от Държавния департамент, които ми слагат блокади навсякъде.
Вземете сегашната ми ситуация. (Моля, вземете си я още сега.) Изпратен бях в Москва като началник на МГОСВС — изпълващо устата съкращение на Мобилна група за обучение по сигурността във Военноморските сили. Както обикновено, военните изоставаха. Тъй като шофьорката на Пол не е знаела какво да прави при нападението срещу колата, силните на деня бяха решили най-после, че може би не е лоша идея да изпратят екип по сигурността в Москва да обучи всички шофьори на убягващи и защитни похвати за шофиране, контранаблюдение и други неща от занаята, които могат да спасят живота им във враждебна среда.
Позволете малко предистория. Дипломатите имат собствена охранителна агенция, Дипломатическата охранителна служба, ДОС. Тя е част от Бюрото за охрана на дипломатите към Държавния департамент. Пази посолствата. Нейните регионални служители по охраната, или РСО, наблюдават нещата в своите географски райони. Групи от нейните МОП, или мобилни охранителни поделения, ходят в различните държави, за да обучават хората от местния персонал на всичко: от нападения със специални тактики и методи до убягващи техники на шофиране и пригодни за улицата начини за опазване от изнасилване. Но бюрократичните задължения на ДОС се простират само между Двадесет и първа и Двадесет и трета улица и улици „C“ и „D“, район Нортуест, или вътре в Държавния департамент. Божествата в Държавния департамент обясняват това с думите, че съгласно учредителните си документи, Департаментът не може нито да защитава, нито да обучава военни от САЩ, назначени в посолствата.
10
CONUS — Continental United States. Има се предвид територията на САЩ без острови и т.н. — Б.пр.