Дясната ръка на старшина болничар Док Трембли се отърка в моята лява. Познавам Док, откакто бях попова лъжичка с жълто около топките и старшина Евърет Емерсън късаше задника ми с големите си цинтарки във Втори след никой взвод за подривни действия 21. Отдясно Стиви Уондър, чието истинско име, както навярно знаете, не е нито Стиви, нито Уондър, мърмореше цинични клетви, насочени към предците ми, и маршируваше с ръце в джобовете. Той беше двойно притеснен: първо, защото ходеше тук в студа и, второ, защото беше си оставил ръкавиците в стаята.
Зад него късите крака на Дюи Пачия крак биеха забързан ритъм, за да не изостават от установеното от Док и мен темпо. Пачия крак — името му е Алън — е ловец с едри като варел гърди от източния бряг на Мериленд. Когато не причаква гъски, яребици, гугутки или сърни, идва на лов за танга с мен. От двете му страни се движеха останалите членове на менажерията, която бях довел в Москва. Ляво на борд от него беше Шепард Алигатора, а дясно на борд — Гризача.
Ходехме и разговаряхме. Дадох им бърз доклад за непродуктивното начинание от вечерта. Чух охкания, когато описах тромавата тактика на ОМОН. Шепард Алигатора ускори крачка и се вклини между Уондър и мен:
— Ти имаш ли доверие на Борис?
Добър въпрос. С Борис ме свърза човек, на когото имам доверие (скоро ще го срещнете). Твърдеше, че Борис е свестен — един от малкото в Московската полиция. Но има добри хора, на които можеш да имаш доверие, и добри хора, на които не можеш. Например не бях показал на Борис и Миша кибрита (едва ли някой знае по-добре от тях къде е „Динамо“), нито товарителницата.
Честно казано, откакто пристигнахме, се чувствах нетипично особено: напрегнат и неспокоен по нов, неочакван и истински обезпокоителен начин. Да бъдеш в Русия се оказа като да си на чужда планета. Винаги съм мислил, че няма място на земята, където да отида и да не се чувствам на място. Докато не дойдох тук.
Усещането, че изпъквам като пословичния щръкнал ожулен хуй, ме притесняваше. Защото, ако се чувстваш като аутсайдер, ще постъпваш като такъв — а това ще те постави в тактически неизгодна ситуация.
Бях разгледал всички възможни варианти, без да намеря решение. Накрая реших, че след като бях изкарал почти целия си професионален живот в опити да търся и убия Съветската мечка, е естествено, че програмираното ми мислене за „те или ние“ ще се промени трудно и затова просто трябва да търпя.
Ето защо казах на Алигатора за доверието в Борис:
— Не знам още. — Така отговорих и наистина не знаех.
На връщане към хотела пуснах кибрита за разглеждане — никой не знаеше за клуба „Динамо“, от което разбрах, че не е място, посещавано от американците в Москва. Момчетата разгледаха и товарителницата.
Уондър я задържа най-дълго време.
— Е? — попитах.
— Мисля, мисля — отговори той в добра имитация на актьора Джек Бени.
Продължавахме да вървим.
— Резервоари за горещ фреон — каза Стиви. — Това съм го виждал и преди. Въпросът е къде.
Лицето му се набръчка от усилие.
— Мисля, че в Ирак — отговори накрая той.
— Ирак?
— Когато бях там с инспекционната група от ООН.
Преди пет години Уондър, представен като помощник-машинист първи клас към Вашингтонското военноморско пристанище, беше вмъкнат тайно в Багдад от Разузнавателното управление, за да следи ядрената програма на иракчаните. Беше отишъл като част от инспекционен екип на ООН. Затова знаеше много за ядрените съоръжения и как ги сглобяват.
— Горещият фреон е от онези технологии с двойно ползване, както им казват, хуй такъв. Това значи, че може да се използва за законни химически процеси — например в металургията. Но може да се използва и за очистване на високоскоростните вакуумни центрофуги за обогатяване на плутоний за ядрени оръжия.
Почеса се по брадата като дванадесетокласник, замислен над задача по геометрия.
— Доколкото си спомням, това е съществено важна част от окончателния процес на обогатяване.
Лошо.
— Как може да се разбере дали фреонът е използван за военни цели или не?
— Не може. Затова трябва внимателно да следиш къде отива.
— Нещата съвпадат — казах. — Пол също е наблюдавал пратки с двойно предназначение. И мафията.
— Има смисъл — обади се Док. — Руската организирана престъпност е залавяна в опити да продава излишни съветски ядрени ракети — а защо не и технологията, с която се правят?